Р Е Ш Е Н И Е

№ 503

София, 02.09.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Емилия Донкова

Елизабет Петрова

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гр. д. № 2357/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 865 от 25.02.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 170, постановено на 05.02.2024 г. по в. гр. д. № 2796/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на „А и Е О. Т. ООД-гр. Пловдив.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу ответниците иск за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: двуетажна еднофамилна жилищна сграда, състояща се от: подземно ниво на коти „-2.25 и 5.40“, със застроена площ 60 кв. м., на което са разположени западно, източно и южно избено помещение; първи етаж на кота „0.00“, със застроена площ 100 кв. м., на който са разположени: проход, осигуряващ достъп до улицата, салон, четири стаи и вито дървено стълбище за втория етаж, подходът за избата е в салона, под дървеното стълбище; и втори етаж на кота „+3.65“, със застроена площ 114.80 кв. м., на който са разположени: салон, четири стаи и дървено стълбище за тавана, ведно с прилежащите на тази сграда 6/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място].

В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да се допусне извършването на съдебна делба при посочените квоти.

В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата. В писмена защита заявява, че въззивното решение е допустимо, тъй като в исковата молба се съдържа изложение на обстоятелства, обосноваващи настъпването на института на правната конверсия, респективно на възникване на съсобственост между страните по отношение на двуетажната жилищна сграда, ведно с 6/8 ид. ч. от поземления имот, в който същата е построена. Позовава се на решение № 50015/29.02.2024 г. по гр. д. № 1545/2022 г. на ВКС, второ г. о., в което е възприето, че такава конверсия е приложима в случаите, когато сделката има за предмет реална част от недвижим имот, която не може да се обособи като самостоятелна при спазване на изискванията на устройствения закон, но при тълкуване на волята на страните по договора може да се извлече, че те са съгласни предметът на сделката да е съответната идеална част от имота. В обстоятелствената част на исковата молба са посочени в достатъчна степен фактите, от които произтичат правата на ищеца и от които възниква съсобственост между страните върху процесната двуетажна жилищна сграда. В цитираното по-горе решение на касационната инстанция е посочено, че не е необходимо страната да посочва изрично конверсията нито в петитума, нито в обстоятелствената част на исковата молба, а процесуално задължение на съда е да даде правна квалификация на тези факти, включително да прецени нищожността на договора и конвертирането му в друг договор по съгласие на страните, изразено с конклудентни действия. В случая дори страната изрично се е позовала на института на правната конверсия, но въззивният съд не е изпълнил процесуалните си задължения да даде правна квалификация на тези факти, включително да прецени нищожността на договорите и конвертирането им в друг договор по съгласие на страните, изразено с конклудентни действия.

Ответниците по касация П. С. С. и К. С. В. оспорват жалбата в подадения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Посочват, че ищецът притежава право на собственост върху два самостоятелни обекта от многофамилна жилищна сграда, находящи се на първия етаж от същата. Двамата ответници са съсобственици на втория етаж от сградата, а ответницата В. е и индивидуален собственик на самостоятелен обект, находящ се на първия етаж. Изрично заявяват, че изложените твърдения в исковата молба не обуславят наличие на съсобственост между страните. Освен това правната конверсия предполага нищожност на сделката за продажба, каквато ищецът не твърди. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК с цел преценка неговата допустимост предвид съмнение за произнасяне по нередовна искова молба.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искове за делба на съсобствен недвижим имот: двуетажна жилищна сграда със застроена площ 118 кв. м., предявени от дружеството срещу П. С. С. и К. С. В.. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения, че в поземления имот съществуват две самостоятелни сгради: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 31,44 кв. м., състояща се от две стаи със самостоятелен вход от двора, антре, 2 санитарни възела и двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 118 кв. м., които неправилно са отразени в кадастралната карта като една сграда. В уточняваща молба от 12.04.2021 г. са изложени обстоятелства, че възникването на съсобствеността е обусловено от неправилното заснемане в кадастралната карта на двете сгради като една. Освен това в сградата са заснети самостоятелни обекти, каквито реално няма обособени. Така отразените в кадастралната карта отделни самостоятелни обекти не отговарят на условията за самостоятелен обект на собственост, с оглед на което е налице хипотеза, при която несамостоятелни реални части от един обект са продадени на различни собственици, в резултат на което е осъществено придобиване на идеални части от вещта. Дружеството - ищец е придобило правото на собственост върху описаната по-горе едноетажна жилищна сграда. Страните са придобили в съсобственост двуетажната жилищна сграда, заедно с 6/8 ид. ч. от поземления имот, в който е построена, от които 2/8 ид. ч. притежава ищецът.

В отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете с твърдението, че липсва съсобственост. Посочили са, че не съществува двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 118 кв. м. Възразили са, че ако не са налице реално обособени самостоятелни обекти, сделката, представляваща придобивно основание за ищеца, няма да доведе до прехвърляне на съответните идеални части от сградата. Тази сделка не би породила вещно-прехвърлително действие.

По касационната жалба.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

С договор за покупко-продажба от 14.07.2019 г. ищецът е закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 31,44 кв. м., представляващ „друг вид самостоятелен обект в сграда“, с прилежащи части: 1/2 ид. ч. от западното избено помещение, с площ от 13,56 кв. м. и 1/2 ид. ч. от 4.738 % от общите части на сградата за него и от правото на строеж върху поземления имот, и 10.991 % от общите части на сградата за самостоятелния обект и от правото на строеж върху поземления имот и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ „друг вид самостоятелен обект в сграда“, с площ 30.22 кв. м., с прилежащи части: южно избено помещение с площ от 10.99 кв. м. и 3.84 % от общите части на сградата за него и от правото на строеж върху поземления имот, заедно с 76/202 ид. ч. от имота. Продавачът се е легитимирал с договор за покупко-продажба на общински имот от 2018 г.

Ответниците К. В. и П. С. са закупили през 2014 г. при равни права жилище: апартамент, с площ 139,48 кв. м., състоящ се от две стаи, вестибюл, преходна стая, кухня и тоалетна с идентификатор ***, с източното избено помещение с площ 19,05 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от тавана, както и 1/2 ид. ч. от имота, а през 2016 г. първата ответница е закупила и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ „друг вид самостоятелен обект в сграда“, с 1/2 ид. ч. от западното избено помещение с площ 13,56 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот.

Установява се от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, че в кадастралната карта е заснета многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***/приложение № 1/ с площ 146 кв. м. на два етажа с четири самостоятелни обекта в нея. В приложение № 2 се съдържа схема на първия етаж, на която са показани границите на обособените 3 самостоятелни обекта: обект с идентификатор ***-друг вид самостоятелен обект с площ 31.44 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от западното избено помещение; обект с идентификатор ***-друг вид самостоятелен обект, с площ 33 кв. м., с 1/2 ид. ч. от западното избено помещение с площ 13,56 кв. м.; обект с идентификатор ***-площ 30.22 кв. м., с южно избено помещение. В приложение № 3 се съдържа схема на втория етаж: обект с идентификатор ***-жилище, с площ 71 кв. м.; 1/2 ид. ч. от тавана и източно избено помещение. През 2010 г. /видно от скица-проект от 14.09.2010 г./ е била предприета процедура по изменение на кадастралната карта, включващо обединяване на сгради 1 и 2 в нова сграда № 3 и образуване на 4 нови самостоятелни обекта с идентификатори ***, *, * и *. Според скица № 1404/11.09.2007 г., представляваща извадка от плана от 2000 г., на нея са показани две сгради, идентични на показаните първоначално в кадастралната карта от 2009 г. Не са запазени строителни книжа за сградите.

Според експерта на място съществуват две сгради, съответстващи на заснетите в плана „Старинна градска част“, [населено място]: двуетажна сграда в северната част и едноетажна сграда, долепена от юг към двуетажната. Същите са самостоятелни сгради. Разпределението на помещенията отговаря на показаното в приложеното архитектурно заснемане. В приложение № 4 върху копие от архитектурното заснемане допълнително са оцветени границите на двете сгради, заснети в плана от 2000 г. – със син контур границите на двуетажната сграда, а с жълт контур-едноетажната. В двуетажната сграда първият етаж се състои от проход, осигуряващ достъп до улицата, салон, 4 стаи и вито дървено стълбище за втория етаж. Няма конкретно посочено предназначение на обектите, като достъпът до всеки един от тях се осъществява чрез общи части-салони, антре, стълбище. Под първия етаж са разположени избени помещения. Вторият етаж се състои от салон и 4 стаи /една от които е пригодена за баня и тоалетна/ и стълбище за тавана. Покривът е двускатен с дървена покривна конструкция. В едноетажната жилищна сграда има две стаи със самостоятелен вход от двора, антре и 2 санитарни възела; завършва със стоманобетонова плоча, която служи и за покрив. Обоснован е извод за наличие на две самостоятелни сгради с различни по вид конструкции. Функционално сградите също са разделени, независимо че към настоящия момент е реализирана връзка между тях чрез отвор, приличащ на прозорец, до който е монтирана метална стълба. Според обясненията на вещото лице на първия етаж в двуетажната сграда няма санитарен възел.

Видно от допълнителната техническа експертиза според архитектурно заснемане на кота +3.65 /втори етаж/, на същия са заснети четири стаи, от които само една е с ясно предназначение „спалня“; баня с тоалетна, салон, коридор, обслужващ банята с тоалетна и тераса, находяща се на покривната плоча на едноетажната сграда.

Не е изследвано дали обектите, придобити с договора от 2019 г. представляват самостоятелни обекти на право на собственост съобразно действащите нормативни изисквания към момента на тяхното възникване. Оставено е без уважение искането на ищеца – касатор за поставяне на допълнителна задача на допуснатата експертиза.

При тези факти, въззивният съд е приел, че с процесните разпоредителни сделки е прехвърлено право на собственост върху реално обособени части от един общ обект на вещни права – двуетажна сграда. Позовал се е на разясненията, дадени в ТР № 3 от 28.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС. Обосновал е извод, който не се базира на експертно заключение, че е налице фактическа и правна невъзможност за възникване на самостоятелни обекти на право на собственост в двуетажната жилищна сграда, доколкото не е установено да е налице възможност да бъдат обособени като самостоятелни обекти, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към момента на прехвърляне на собствеността. Сделките са нищожни поради невъзможен предмет и с тях не са прехвърлени права. Възприет е направения в първоинстанционното решение извод, че не е установено наличието на съсобственост в процесната двуетажна сграда.

Обжалваният съдебен акт е недопустим. Съображенията за това са следните:

Според установената съдебна практика процесуалната недопустимост на съдебното решение се свързва с липса на право на иск или с неговото ненадлежно упражняване. Правото на иск е ненадлежно упражнено когато липсват положителни процесуални предпоставки или са налице отрицателни такива. Изложението на обстоятелствата, на които се основава иска, е част от изискванията за редовност на исковата молба - чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, т. е. за надлежното предявяване на иска. Същевременно, съдебната делба е особено исково производство и за започването му законът /чл. 341 ГПК/ изисква представяне на удостоверение за смъртта и наследниците на наследодателя и доказателства за наследствените имоти, т. е. предявяването на иска е облекчено в сравнение с изискванията към съдържанието на исковата молба по чл. 127, ал. 1 ГПК. При предявяване на иск за делба е нужно ищецът да твърди, че съществува съсобственост, да посочи фактите, от които тя произтича, т. е. на какво основание е възникнала и да представи доказателства, установяващи съществуването й - това са изискванията на чл. 341, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ако в исковата молба липсва изложение на тези обстоятелства и те не са видни от приложените доказателства по чл. 341, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да даде точни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба. Изясняването на тези обстоятелства може да се извърши и чрез поставяне на въпроси на страните за уточняване на твърдяните от тях факти и обстоятелства. При липса на такива указания от страна на съда и непредприемане на действия за изясняване на поддържаните твърдения относно съществуването на съсобствеността, то постановеното решение ще е такова по нередовна искова молба. Въззивният съд като инстанция по същество дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.

В настоящата хипотеза в исковата молба не са били посочени фактите, от които произтича съсобствеността върху процесната двуетажна жилищна сграда, нито са представени доказателства, установяващи съществуването й. Въззивният съд не е изпълнил задължението си да даде указания за отстраняване на тези нередовности на исковата молба. Съдът е бил длъжен да квалифицира правните твърдения на страните, както и да прецени, че изложените обстоятелства не са релевантни за възникване на твърдяната съсобственост. Горното е било необходимо и с оглед заявената позиция на ответниците за липса на съсобственост.

В конкретния случай твърденията за съществуваща съсобственост между страните са изведени единствено от неправилното заснемане в кадастралната карта на съществуващите две сгради като една и от приложимостта на института на конверсията по отношение на сделката покупко-продажба, с която се легитимира като собственик на самостоятелни обекти. Същевременно са изложени обстоятелства, че по силата на договора за продажба от 2019 г. ищецът е индивидуален собственик на съществуващата едноетажна жилищна сграда, а съсобственост е възникнала само върху процесната двуетажна жилищна сграда. Неправилното заснемане на сградите в кадастралната карта не може да доведе до пораждане на право на собственост, респективно до възникване на съсобственост.

Обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като делото се върне за ново разглеждане, при което следва да бъдат дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 170, постановено на 05.02.2024 г. по в. гр. д. № 2796/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, след отстраняване недостатъците на исковата молба.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: