№ 1705

гр. София, 09.04.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДA

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 877 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ц. К. Г., чрез адв. В. К., срещу въззивно определение № 11044/20.09.2023 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 9706/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на страната против протоколно определение № 15170/13.06.2023 г. по гр. д. № 32687/2021 г. на Софийския районен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за отстраняване нередовности на исковата молба.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпросите: 1) длъжен ли е съдът да укаже на страната, че не е представила доказателства за наличието на „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК; 2) при липса на представени писмени медицински документи за наличието на здравословни проблеми, може ли последните да бъдат доказани чрез свидетелски показания; 3) в производството по чл. 64 ГПК, при липса на представени писмени доказателства, длъжен ли е съдът да укаже на страната, че релевантните факти и обстоятелства могат да бъдат доказани и чрез свидетелски показания.

Ответната страна по жалбата Е. С. С., чрез адв.Д. Г., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното:

По делото е установено, че с разпореждане № 2791/11.06.2021 г. по гр. д. № 32687/2021 г. на Софийския районен съд, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, са дадени указания на ищцата за отстраняване на констатираните нередовности по исковата й молба в едноседмичен срок. Препис от разпореждането е надлежно връчен със съобщение, получено лично от нея на 23.06.2021 г. С влязло в сила разпореждане № 7724/21.07.2021 г. съдът е постановил връщане на исковата молба като нередовна.

С молба от 13.08.2021 г. страната е направила искане по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Изложените твърдения са, че при получаване на указанията (разпореждане № 2791/11.06.2021 г.) е имала главоболие и това здравословно неразположение, заедно с дребния шрифт на разпореждането е причина да възприеме погрешно, че срокът за отстраняване на нередовностите е едномесечен, а не едноседмичен. Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени, непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая липсват доказателства, от които да се установи, че пропускането на срока е в резултат на внезапно възникнал здравословен проблем – главоболие, придружено със зрителни смущения. Другата причина, която се сочи - „дребния шрифт на разпореждането на съда“ – е изцяло субективно възприятие на молителката и не представлява „особено непредвидено обстоятелство“, което да не е могла да преодолее.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените в изложението въпроси нямат претендираното от страната значение и не обуславят селектирането на жалбата.

Константна е практиката на ВКС (включително и цитираната от жалбоподателката), че по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК „особени непредвидени обстоятелства“ са само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (напр. природни бедствия, социални катаклизми, внезапно тежко заболяване, смърт и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени др.). Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК.

Според изрично предвиденото в разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 2 ГПК, в молбата за възстановяване на пропуснат срок следва да бъдат посочени всички доказателства за основателността й, като не съществува пречка такива доказателства да бъдат представени и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Процесуалният закон не ограничава възможността причините за пропускането на срока да бъдат установени и с гласни доказателства. Независимо от вида на доказателствата, молителят е длъжен да докаже твърдението си като установи онези особени непредвидени обстоятелства, по причина на които е пропуснал срока, както и че не е могъл своевременно да ги преодолее.

Приетото от въззивния съд не противоречи на тези правни разрешения, а наличието на установена практика на ВКС по поставените въпроси изключва приложението на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В случая, жалбоподателката е била надлежно уведомена за нередовностите на исковата си молба и за срока, в който трябва да ги отстрани. В производството по чл. 64, ал. 2 ГПК страната не е представила писмени доказателства за заболяване, нито е поискала изслушване на свидетели, т. е. - не е ангажирала каквито и да е доказателства, установяващи наличието на непредвидени обстоятелства. Твърдението за погрешно възприемане на указания срок за изпълнение на указанията на съда също не съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, което страната да не е могла да преодолее при полагане на дължимата грижа.

При този изход на делото, на ответната страна по жалбата следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски, които възлизат на сумата 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 11044 от 20.09.2023 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 9706/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.