Производство по чл.160 ал.6 ДОПК и чл.208 и сл.АПК.

Касаторът „А”ЕООД моли да бъде отменено решение №144/26.01.2011г. по адм. д.№858/2010г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА №030902313/23.12.2009г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директорът на ДОУИ-Варна по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА№030902313/23.12.2009г. на ТД на НАП-Варна, с който са определени задължения по ЗДДС 41 903,57лв с лихви за периода м.7.2007г. – м.8.2009г. и задължения по ЗКПО за 2007г. и 2008г. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител, след проведена по правилата на ДОПК ревизия. След като е обсъдил подробно доводите и възраженията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определени в РА данъчни задължения на ревизираното лице. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Законосъобразен е изводът на съда, че не са допуснати нарушения на процедурата по чл.32 ДОПК при връчване на исканията до преките доставчици за представяне на доказателства. Правилно съдът е приел, че протоколът за проверка на адрес не е необходимо да е подписан от незаинтересуван свидетел, каквото изискване в ДОПК няма. По чл.50 ал.5 ДОПК е поставено такова изискване само в случай на отказ да бъде подписан протокола. Обоснован е изводът на съда, че представените в съдебната фаза доказателства не променят фактическата обстановка, възприета в РА след като не установяват осъществяване на спорните доставки или връзката им с дейността на касатора. Правилен е изводът на съда, че осчетоводяването на доставките не е достатъчно, за да се приеме, че осчетоводените услуги са извършени и предадени на възложителя и че стоките са предадени за купувача. В съдебното производство са представени стокови разписки за предадени строителни материали от „Б”ЕООД на ревизираното лице на 29 и 30.04.2009г., чиято стойност надвишава стойността по фактури №23/2904.2009г и №22/30.04.2009г. на „Б”ЕООД за доставка на строителни материали по опис на ревизираното лице. Към фактурите не са приложени описи и поради разликата в стойностите не може да се приеме, че стоковите разписки представляват тези описи, нито че с тях са предадени стоките по спорните фактури. След подробен анализ на събраните по всяка фактура доказателства съдът е достигнал до обоснован извод, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури и законосъобразно в РА нене признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, съставени за неосъществени доставки.

Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък за 2007г. и 2008г. след увеличение на финансовия резултат с разходи, несвързани с дейността, с разходи за ремонт на обекти, собствени на родителите на управителя на ревизираното лице. При определяне на финансовия резултат са спацени изискванията на чл.10 ЗКПО.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението може да бъде поправена от съда по чл.175 АПК допълнително. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е неоснователно по чл.161 ал.1 изр.3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №144/26.01.2011г. по адм. д.№858/2010г. на Варненския административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Е. М. М.Д.