1№ 2995/13.06.2024 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 991 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Обжалвано е определение № 3151/20.12.2023 г. по ч. гр. д. № 3309/2023 г., с което Софийски апелативен съд e потвърдил определение № 11901/10.10.2022 г. по гр. д. № 9332/2022 г. на Софийски градски съд за допълване в частта по разноските на определението по чл. 233 ГПК за прекратяване на делото поради отказ от иска.

Определението се обжалва от КОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните материалноправни въпроси (уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. При извършване на преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК какви са правомощията на съда в изпълнение на задължението да изследва дали уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно? 2. При извършването на тази преценка ограничен ли е съдът от размерите в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет в делегацията по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата? и 3. Когато делото е прекратено поради отказ от иска, основан на тълкувателно решение, прието след предявяването му, длъжен ли е съдът при извършването на тази преценка да съобрази обема на предоставената адвокатска защита към момента на определението по чл. 233 ГПК? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване - общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и с решение...