Р Е Ш Е Н И Е№ 479София, 17.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

С. Н.

при участието на секретаря Т. И. като изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 122/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационни жалби вх. № 1508/09.03.2022 г. и вх. № 5428/ 23.09.2022 г. на Е. С. С., чрез процесуалния му представител адв. И.-А. Н., съответно срещу постановените по гр. д. № 299/ 2021 г. на Окръжен съд - Враца въззивно решение № 3 от 10.01.2022 г. и решение № 152 от 29.06.2022 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК.

В касационните жалби се твърди, че постановените решения са неправилни поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

Ответните страни по касационните жалби не са взели становище по тях в срока по чл. 287 ГПК.

В откритото съдебно заседание по чл. 290, ал. 1 ГПК касаторът се явява лично, заедно с адв. Н.. Поддържат се касационните жалби с изложените в тях оплаквания по спорните въпроси за кръга наследници на починалия син на общиа наследодател К. С.- на С. С., като се иска с тях отмяна на постановените по въззивното дело решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради необходимостта от събиране на доказателства, а именно – повторна и допълнителна комплексна съдебно-почеркова експертиза на приетия като доказателство по делото акт за граждански брак от 26.12.1983 г. между С. К. С. и Л. Ц. К. /С. по брак/, както и допускане на ДНК експертиза за установяване родствената връзка между С. С. и Д. С., за нуждите на която да бъде извършена ексхумация на тленните им останки.

Ответниците по касационната жалба не се явяват и не се представляват.

С определението по чл. 288 ГПК № 110 от 10.01.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 3 от 10.01.2022 г., допълнено с решение № 152 от 29.06.2022 г.- двете постановени по гр. д. № 299/2021 г. на Окръжен съд - Враца, поради съмнение за очевидна неправилност, в частта, в която се потвърждава решение № 260202 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 9/2020 г. на Районен съд - Враца за допускане делба на поземлен имот с идентификатор *.*, за който са образувани УПИ * и * в кв. 42 по регулационния план на [населено място], общ. К., одобрен със Заповед № 142/10.09.1996 г. на кмета на община Криводол, с обща площ на имота от 3,384 дка, с предназначение: за жилищно застрояване, ведно с построените в имота сграда с идентификатор *.*.* - двуетажна масивна жилищна сграда с площ 75 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна масивна сграда за обитаване с площ 81 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна масивна сграда за обитаване с площ 41 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 15 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна масивна жилищна сграда с площ 16 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 55 кв. м.; и сграда с идентификатор *.*.* - двуетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 50 кв. м., при следните квоти: по 1/8 ид. част за Е. С. С. и за Т. С. С., 4/8 ид. части за Б. К. Г. и 2/8 ид. части за „Силедо“ ЕООД, което съмнение е обусловено от приетите за установени факти относно смъртта на двамата наследодатели К. С. и съпругата му Е. С. и сина им С. С. и приложимите императивни материалон правни норми относно кръга на наследниците на първите двама и техните дялове.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делбеното производство е в първа фаза – по допускане на делбата. По делото не е спорно, че след смъртта на общия наследодател на страните –физически лица, а именно К. Д. С., починал на 09.07.2006 г., негови наследници по закон са преживялата му съпруга Е. В. С., починала на 31.12.2018 г., както и низходящите му -Б. К. Г. - дъщеря, и С. К. С. - син, починал на 14.08.2017 г.

Спорен по делото е въпросът относно кръга на наследниците на починалия син на общия наследодател - С. К. С.. От представените по делото доказателства е установено, че между наследодателя С. К. С. и Л. Ц. С. е бил сключен граждански брак, респ. последната има качеството на наследник по закон като преживяла съпруга – в тази връзка представен акт за граждански брак № 1/ 26.12.1983 г. на кметство [населено място], общ. К., сключен между наследодателя С. К. С. и Л. Ц. С.. Ищците оспорват истинността на този акт, като твърдят, че същият не е подписан от наследодателя им С. С.. В случая съдът е приел, че ищците Е. и Т. С. не са провели успешно доказване на тези свои твърдения, така както изисква носената от тях доказателствена тежест в откритото производство по чл. 193 ГПК. От заключението на изслушаната пред районния съд комплексна съдебно - почеркова и техническа експертиза е установено, че положените в акта подписи за лица, сключили граждански брак, са изпълнени от посочените в документа като встъпващи в брак лица, а именно - С. К. С. и Л. К. С., както и че подписът за длъжностно лице е изпълнен от посоченото такова - Д. П. Г., който е бил овластен, видно от писмо изх. № 94-Е-420-2/27.10.2020 г. на община Криводол. В заключението е посочено, че актът за граждански брак се намира в Регистъра на актовете за граждански бракове на [населено място], общ. К. и няма данни за нарушаване целостта на същия, както и за прибавяне и/или промяна на прошнуроването на актовата книга. Заключението на експерта е оспорено, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, но предвид категоричността и обосноваността на първоначалното заключение и липсата на каквито и да са колебания и съмнения на експерта, съдът е приел искането за допускане на повторна и/или допълнителна комплексна почеркова и техническа експертиза за неоснователно. След като не е опровергана материалната доказателствена сила на акта за гражданско състояние, то за неоснователно е прието и оспорването на издадените въз основа на него официални свидетелстващи документи, а именно удостоверение за наследници № 75/16.10.2020 г. и удостоверение за семейно положение № 76/16.10.2020 г., изд. от кметство [населено място], както и на всички други представени по делото удостоверения, сочещи Л. Ц. С. като съпруга на С. К. С. към смъртта му, съответно като негова наследница по закон.

Спорен между страните е и въпросът относно произхода на Д. С. С. от наследодателя С. К. С., респ. относно качеството му на наследник на същия. По делото е представено заверено копие от акт за раждане № 1291/12.10.1988 г. на Д. С. С., в който е отразено, че негови родители са С. К. С. и Л. Ц. С.. Като заявител на раждането е посочен С. К. С., а актът е подписан от обявителя и от длъжностно лице по гражданското състояние. Пред първоинстанционния съд ищците са поискали да бъде допусната ДНК експертиза, както и за нуждите на същата да бъде извършена ексхумация на тленните останки на С. К. С. и Д. С. С., но съдът е постановил отказ за допускане на ексхумацията и поради липсата на друг биологичен материал не е допуснал поисканата експертиза. На свой ред окръжният съд е приел, че от данните по делото не се поражда съмнение относно произхода на Д. С., поради което не е необходимо служебно произнасяне по искането за допускане на ДНК експертиза, респ. по искането за ексхумация. Подписът на С. К. С. като обявител на раждането на детето Д. С. С. и вписването му като баща на същото са се осъществили пред длъжностното лице по гражданското състояние, без възражения от негова страна, длъжностното лице по гражданското състояние го е възприело лично, което сочи на истинност на тези данни в акта за раждане на Д. С. С.. По делото не са събрани други доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение истинността на този официален документ, поради което и не е доказано оспорването на посочения в акта за раждане и презумирания от разпоредбата на чл. 31 от СК 1968 г. /отм./ произход на Д. С. от С. С. като съпруг на майката Л. С.. При тези съображения съдът е приел, че Д. С. С. има качеството на наследник по закон на своя баща и пряк наследодател С. К. С. съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.

С оглед така изложените съображения въззивният съд е приел, че към момента на откриване на наследството на К. Д. С. негови наследници са преживялата му съпруга Е. В. С., починала на 31.12.2018 г., дъщеря му Б. К. Г. и сина му С. К. С., починал на 14.08.2017 г. Към момента на откриване на наследството на С. К. С. негови наследници по закон са преживялата му съпруга Л. Ц. С. и синовете му Е. С. С., Т. С. С. и Д. С. С.. Последният е починал на 06.06.2019 г. и съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗН негов единствен наследник е майка му Л. Ц. С..

По нататък, за да постанови решението в допуснатата му до касационно обжалване част, въззивният съд е приел, че поземлен имот с идентификатор *.*, за който са отредени УПИ * и УПИ * в кв. 42 по регулационния план на [населено място], общ. К., одобрен със Заповед № 142/10.09.1996 г. на кмета на община Криводол, с площ от 3 384 кв. м., при граници: поземлен имот с идентификатор *.* на И. Г. С., землищна граница и поземлен имот с идентификатор *.* на Ц. В. Б., е владян първоначално от С. И. С., а впоследствие и от сина му К. С. явно, спокойно и несмущавано в продължение на повече от 10 години, поради което имотът и първоначално изградените в него двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки са придобити от общия наследодател К. С. по силата на наследяване и присъединено давностно владение. След смъртта на К. С., неговият син С. С., не е отблъснал владението на останалите сънаследници - майка си Е. С. и сестра си Б. К. и не е демонстрирал по отношение на тях, че владее имота само за себе си. Кредитирайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че майката на С. е продължила да живее в имота почти до смъртта си през 2018 г., а сестра му е продължила да посещава бащиния си имот и да се грижи за своята майка. С оглед на това е прието, че наведените твърдения в част от подадените от ищците молби, че прекият им наследодател С. С. е придобил по давност собствеността върху целия поземлен имот и всички постройки в същия, са неоснователни. На последно място е съобразено и установеното по делото обстоятелство, че с договор за продажба на наследствени права от 30.01.2018 г. Л. Ц. С. и Д. С. С. са продали на „Силедо“ ЕООД наследствените си права като съвкупност от права и задължения, включени в наследството от общия им наследодател С. К. С..

Съобразявайки всичко изложеното въззивният съд е достигнал до извода, че делбата по отношение на имотите, останали в наследство от К. Д. С. - горепосоченото дворно място и сгради с идентификатори, завършващи на *,*,*,*,*,* и *, следва да бъде допусната между следните лица при квоти: 4/8 ид. части за Б. К. Г., по 1/8 ид. част за Е. С. С. и за Т. С. С. и 2/8 ид. части за „Силедо“ ЕООД.

При така установените факти очевидно неправилен се явява изводът на въззивния съд, че съсобственици на останалите в наследство от К. С. поземления имот с идентификатор *.* и построените в него шест сгради с идентификатори, завършващи на *,*,*,*,*,* и *, са само посочените в решението лица и квоти. Изчисленията на делбените квоти на съделителите Б. К. Г., Е. С. С., Т. С. С. и „Силедо“ ЕООД сочат на неправилно приложение спрямо установените факти на императивната разпоредба на чл.10, ал. 1 ЗН, която предвижда наследяване по право на заместване единствено за низходящите на починалия преди своя наследодател наследник, но не и за съпругата на последния. Така, след смъртта на К. С. /09.07.2006 г./ правото му на собственост върху горепосочения поземлен имот и изградени в него сгради с идентификатори, завършващи на *,*,*,*,*,* и *, е преминало в патримониума на неговите наследници по закон - съпругата Е. С. и двете му деца Б. Г. и С. С., които наследяват по равни части от по 1/3 за всеки - чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН.

Починалият на 14.08.2017 г. С. С. на свой ред е наследен от Л. С. – съпруга, и трите му деца Е., Т. и Д. С., като всеки от тях получава по 1/4 ид. част от притежаваната от наследодателя 1/3 ид. част в съсобствеността /по наследство от К. С./, или по 1/12 ид. част. На 25.01.2018 г. Л. и Д. С., с договор за продажба на наследствени права по чл. 212 ЗЗД с нотариално удостоверени подписи, вписан в имотния регистър под вх. рег. № 432 от 30.01.2018 г., Служба по вписванията - гр. Враца, са прехвърлили придобитите наследствени права от общия им наследодател С. С., на дружеството - съделител „Силедо“ ЕООД, или това са притежаваните от тях към този момент общо 2/12 ид. части.

След смъртта на Е. С. на 31.12.2018 г., притежаваната от нея 1/3 ид. част в съсобствеността е преминала по наследство както следва: половината от нея, или 1/6 ид. част - в патримониума на нейната дъщеря Б. Г.; а другата 1/6 ид. част /следващата се на починалия преди нея неин син С. С./ - в патримониума на тримата внуци Е., Т. и Д. С., по право на заместване /чл. 10, ал. 1, вр. ал. 3 ЗН/, като всеки от тях получава по 1/18 ид. част. Преживялата съпруга на С. С.-Л. С., не е наследник на свекърва си Е. в тази 1/3 ид. ч. на последната, защото съгласно чл.10, ал.1 ЗН не се явява наследник по заместване на починалия преди Е. С. неин син С. С.. След смъртта на Д. С. на 06.06.2019 г. придобитата от него по наследство по право на заместване 1/18 ид. част /от дела на баба му Е./ преминава в патримониума на единствения негов наследник по закон - майка му Л. С.. Тази 1/18 ид. част няма как да е прехвърлена на дружеството „Силедо“ ЕООД, защото договорът за продажба на наследство е от дата 25.01.2018 г., а наследството на бабата на Д. - Е. С. е открито след това на 31.12.2018 г. Тази 1/18 ид. ч. е неразпоредена и така е останала наследствена за майка му Л. С..

В заключение, на база събрания по делото доказателствен материал и приложимия закон, като собственици на поземления имот с идентификатор *.* и построените в него шест сгради с идентификатори, завършващи на *,*,*,*,*,* и *, останали в наследство от К. С., се легитимират както следва: - Б. К. Г. с 18/36 ид. части; Е. С. С. с 5/36 ид. части; Т. С. С. с 5/36 ид. части; Л. Ц. С. с 2/36 ид. части; „Силедо“ ЕООД с 6/36 ид. части.

Изложените от касатора оплаквания за неправилност на въззивното решение в допуснатата до касационно разглеждане част поради необходимостта от събиране на доказателства не могат да бъдат споделени. Съгласно разпоредбата на чл. 201 ГПК, допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Логическото и езиково тълкуване на нормативния текст налага извода за това, че съдът не е задължен при всяко изразено недоволство от заключение на назначена експертиза да назначава нова такава, а само когато се установяват съществени пропуски, некомпетентност или необоснованост на вече приетото по делото заключение. В този смисъл е произнасянето на ВС на РБ в решение № 510 от 10.III.1978 г. по гр. д. № 2854/ 77 г., II г. о., последователно възприето и в практиката на ВКС при приложение на ГПК от 2007 г. – решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г., IV г. о., решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г., I г. о. В случая становището на съда за отказ от допускане на повторна експертиза е подробно и обосновано мотивиран, като не са налице основания да се приеме, че изслушаното по делото експертно заключение относно подписите на лицата по акта за брак между С. С. и Л. С., страда от някой от визираните в чл. 201 ГПК пороци.

Неоснователено е и оплакването на касатора за неправомерен отказ от допускане на ДНК експертиза във връзка с поддържаното оспорване произхода на Д. С. от наследодателя С. С. - негов баща. Правилата за установяване и оспорване на произход са императивни и се съдържат в глава шеста от Семейния кодекс от 2009 г. Легитимираните да претендират установяване или оспорване на произход лица и сроковете за това, са изрично и точно разписани, като не е допустимо такива претенции да бъдат заявявани по друг ред, от други лица и извън тези срокове. Ето защо оспорването на произхода на Д. С., респективно качеството му на наследник на С. С., от страна на неговите еднокръвни братя се явява недопустимо, а допускането на поисканата ДНК експертиза - безпредметно. В този смисъл и произнасянето на ВКС в решение № 63 от 02.07.2018 г. по гр. д. № 2779/2017 г., II г. о. и цитираната в него практика.

По изложените съображения въззивното решение в допуснатата до касационно разглеждане част, в която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *.* и построените в него шест сгради с идентификатори, завършващи на *,*,*,*,*,* и *, между съсобственици и квоти 4/ 8 ид. части за Б. К. Г., по 1/8 ид. част за Е. С. С. и за Т. С. С. и 2/8 ид. части за „Силедо“ ЕООД е неправилно и следва да се отмени, като касационната инстанция реши спора по същество, доколкото Л. С. участва като страна и във въззивното, и в касационното производство, макар да не е обжалвала първоинстанционното решение в нито една част. В делбеното производство съсобствениците са задължителни необходими другари - т. 12, б. „д“ на ППВС № 1/1985 г. Участието на всички титуляри на правото на собственост е задължително и то като главни страни, имащи качеството ищец или ответник, в противен случай делбата е недействителна – арг. от чл. 75, ал. 2 ЗН, а подадената жалба от един от задължителните другари ползва и останалите неподали жалба съделители –арг. от чл. 216, ал.2 ГПК, съответно и съдът в делбеното производство е длъжен да установи действителните права на съделителите съобразно събраните доказателства и приложимия материален закон, независимо от становището на страните кой се явява съсобственик и с какъв дял. Делбата на горепосочените имоти, останали в наследство от К. С., следва да се допусне между съделители и при квоти така : Б. К. Г. с 18/36 ид. части; Е. С. С. с 5/36 ид. части; Т. С. С. с 5/36 ид. части; Л. Ц. С. с 2/36 ид. части; „Силедо“ ЕООД с 6/36 ид. части.

По разноските: При този изход на спора, на касатора следва да се заплатят от насрещните страни разноските му за касационната инстанция така: половината от внесената държавна такса 60 лв. или 30 лв., тъй като е допуснато до касационно разглеждане въззивното решение по делба на част от имотите само, и при липсата на оценка на делбеното имущество на тази фаза на делбата цената на иска не е критерий за определяне на съответен размер, както и изцяло сумата 80 лв. държавна такса, доколкото в допуснатата до касация част въззивното решение се отменя и постановява друго, т. е. общо 120 лв. разноски, платими от насрещните страни поравно. Съответно на пълномощника на касатора - на адв.И.-А. Н. се дължи възнаграждение за оказаната безплатна правна защита на касатора по чл.38, ал.2 ЗАдв, в размер на половината от възнаграждението по чл.7, ал.4 от НМРАВ (1500 лв.), при липсата на възражения по чл.78, ал.5 ГПК, или 750 лв. с ДДС общо 900 лв., платими от насрещните страни поравно.

За въззивната инстанция на касатора се дължат съответно половината от сторените разноски, по вече изложените съображения по-горе, тъй като въззивното решение е допуснато и отменено частично, и то само от платената държавна такса 80лв., или само 40 лв., платими от насрещните страни поравно. Не се следват разноски на адв.И.-А. Н. за въззивната инстанция по чл.38 ЗАдв, тъй като не е представен договор за правна защита между него и Е. С.- приложеният към списъка по чл.80 ГПК такъв от 13.10.2021 г. /на л.130 от въззивното дело/ е с М. Ц. Ц., последният е трето лице за спора.

За първата инстанция на касатора не се дължат разноски, защото такива не са поискани до приключване на устните прения пред първата инстанция, няма в същия срок и представен списък по чл.80 ГПК за разноските в тази инстанция.

Ето защо съставът на второ отделение на Гражданската колегия на ВКС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 3 от 10.01.2022 г., допълнено с решение № 152 от 29.06.2022 г. - двете постановени по гр. д. № 299/2021 г. на Окръжен съд - Враца, в частта, в която, в резултат на потвърждаване на решение № 260202 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 9/2020 г. на Районен съд – Враца, е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *.*, за който са образувани УПИ * и * в кв. 42 по регулационния план на [населено място], общ. К., одобрен със Заповед № 142/10.09.1996 г. на кмета на община Криводол, с обща площ на имота от 3,384 дка, с предназначение на имота за жилищно застрояване, ведно с построените в имота сграда с идентификатор *.*.* - двуетажна масивна жилищна сграда с площ 75 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна масивна сграда за обитаване с площ 81 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна масивна сграда за обитаване с площ 41 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 15 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна масивна жилищна сграда с площ 16 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 55 кв. м.; и сграда с идентификатор *.*.* - двуетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 50 кв. м., между съсобственици и при квоти: по 1/8 ид. част за Е. С. С. и за Т. С. С., 4/8 ид. части за Б. К. Г. и 2/8 ид. части за „Силедо“ ЕООД, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА делба на поземлен имот с идентификатор *.*, за който са образувани УПИ * и * в кв. 42 по регулационния план на [населено място], общ. К., одобрен със Заповед № 142/10.09.1996 г. на кмета на община Криводол, с обща площ на имота от 3,384 дка, при съседи: поз. имот *.*, землищна граница, поз. имот *.*, с предназначение на имота за жилищно застрояване, ведно с построените в имота сграда с идентификатор *.*.* - двуетажна масивна жилищна сграда с площ 75 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна масивна сграда за обитаване с площ 81 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна масивна сграда за обитаване с площ 41 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 15 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна масивна жилищна сграда с площ 16 кв. м.; сграда с идентификатор *.*.* - едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 55 кв. м.; и сграда с идентификатор *.*.* - двуетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 50 кв. м., между съсобственици и при квоти: Б. К. Г. с 18/36 ид. части; Е. С. С. с 5/36 ид. части; Т. С. С. с 5/36 ид. части; Л. Ц. С. с 2/36 ид. части; „Силедо“ ЕООД с 6/36 ид. части.

ОСЪЖДА Б. К. Г., Т. С. С., Л. Ц. С. и „Силедо“ ЕООД, да заплатят на Е. С. С. общо 160 лв. разноски за въззивната и касационната инстанции, или всеки по 40 лв.

ОСЪЖДА Б. К. Г., Т. С. С., Л. Ц. С. и „Силедо“ ЕООД, да заплатят на адвокат И.-А. Ч. Н. общо 900 лв. (с вкл. ДДС) за възнаграждение за касационната инстанция по чл.38, ал.2 ЗАдв за оказаната от него безплатна защита на касатора Е. С. С., или всеки по 225 лв.

Решението е окончателно.

В останалата му част въззивното решение е влязло в сила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: