Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от директора на „Миграция” при Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу решение № 44 от 05.01.2017 г. постановено по адм. дело № 12065 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град (АССГ).
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излага, че отменената от съда заповед отговаря на изискванията за законосъобразност. Счита, че по отношение на жалбоподателя е налице опасност от укриване по смисъла на легалната дефиниция дадена в пар. 1, т. 4в от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ). Изпълнено е и отрицателното условие по чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО, Директивата). Неправилен е извода на съда, че при налагането на процесната принудителна административна мярка (ПАМ) - принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) органът е трябвало да изследва посочените в чл. 42, ал. 2 от ЗЧРБ обстоятелства. Направеният от съда анализ на разпоредбите на Директивата касае решенията на компетентните органи за прекратяване на незаконния престой на чужденеца. Погрешни са заключенията, че е нарушено изискването за обоснованост на мотивите на акта. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено.
Ответникът – В. Ю., не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил заповед № УРИ 5364з-2979 от 11.11.2016 г. на директора на дирекция „Миграция", с която на В. Ю., е наложена принудителна административна мярка - „принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ” при дирекция „Миграция” - МВР.
За да постанови решението си съдът е установил, че с оспорената заповед № УРИ 5364з - 2179 от 11.11.2016 г. на директора на дирекция „Миграция", на В. Ю. е наложена ПАМ „принудително настаняване в СДВНЧ" до отпадане на пречките и създаване на необходимата организация по изпълнение на наложена по отношение на него ПАМ по ЗЧРБ „принудително отвеждане до границата на Р. Б" със заповед № 5364з - 2978 от 11.11.2016 г. на директора на дирекция „Миграция". Изложил е, че съображенията за издаване на заповедта за настаняване в СДВНЧ се намират в предложение рег. № 28581 от 11.11.2016 г. на началник отдел при дирекция „Миграция". Установил е, че жалбоподателят е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ, че към дата 18.11.2016 г. има диагноза усложнения на лимфните възли, както и че е записан като студент специалност „Финансов мениджмънт и маркетинг”, редовна и платена форма на обучение във [ЮЛ] [населено място], при семестриална такса на обучението е 1600 евро. Установил е, че жалбоподателят е представил и нотариално заверена декларация рег. № [номер] от 02.11.2016 г. на нотариус И. с район на действие [населено място] районен съд. С нея лицето А. Т. С. е декларирала, че лицето В. Ю., гражданин на П., ще пребивава на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и че ще му бъдат осигурени жилище и издръжка. Деклараторът е посочил, че му е известна отговорността по чл. 313 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК).
При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ и на Директива 2008/115/ЕО съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, но при съществени нарушения на административнопроцесуалните и материалноправните разпоредби на закона. Приел е, че нито в предложението за издаване на обжалваната заповед, нито в представената по делото докладна записка и писмените доказателства към нея са посочени факти, относими към предвидените основания за първоначалното задържане за изпълнение на решение за извеждане - „опасност на лицето да се укрие" или „засегнатият гражданин на третата страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса на извеждането" по чл. 15, пар. 1 от Директива 2008/115/ЕО, нито са изложени мотиви, за невъзможността да бъдат приложени други ефективни, но по-леки средства, предвидени по националното право, като мярката по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, съществували и към момента на издаване на процесната заповед. Посочените основания в мотивите на обжалваната заповед „поради съществуващи пречки за изпълнение на заповед…..” и „до отпадането на пречките за изпълнение на наложената ПАМ", както и „организиране извеждането на чужденеца от Р. Б”, не съставляват предвидени в чл. 15, пар. 1, ал. 1 от Директива 2008/115/ЕО основания за задържането на лице. Не обсъдени са факти и обстоятелства, които да се отнасят към изрично и изчерпателно предвидените по Директивата основания за задържане. Решението е правилно.
При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б или експулсирането. С разпоредбата на чл. 15, пар. 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането.
За да приложи ПАМ настаняване в СДВНЧ, органът е приел, че е налице опасност чужденецът да се укрие, но направеният извод за опасност от укриване не е обоснован с конкретни факти, касаещи личното поведение на чужденеца, от естеството на изложените в касационната жалба. Наред с това, противно на изложеното в касационната жалба, към момента на издаване на заповедта не е било изпълнено отрицателното условие по чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115/ЕО, а именно по отношение на чужденеца да не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. От представената по делото нотариално заверена декларация от 02.11.2016 г. (дата предхождаща датата на издаване на заповедта) се установява, че на В. Ю. е било осигурено жилище, на което да пребивава, както и средства за издръжката му от лицето А. Т. С.. Посоченото води до извод, че към момента на издаване на заповедта спрямо чужденеца е било възможно да бъдат приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, каквато е предвидената в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ мярка - задължително ежеседмично явяване в териториалната структура на МВР по местопребиваването му.
Принудителната административна мярка настаняване в СДВНЧ се явява и несъразмерна, предвид здравословното състояние на лицето. В видно от приложената по делото епикриза от МБАЛ – [фирма] – [населено място], Медицински институт – МВР, на 16.11.2016 г. (пет дни след издаване на заповедта) чужденецът е претърпял оперативно лечение „ексицио н. лимфатици тригонум фем. дек“, при остър ход на заболяването. Посоченото е индиция за съществуващия здравословен проблем на чужденеца към момента на издаване на заповедта и обстоятелство даващо основание за извод, че продължаването на престоя му в СДВНЧ е непропорционално спрямо целения резултат.
С оглед посоченото настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са установени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ и чл. 15, пар. 1 Директива 2008/115/ЕО, което води до незаконосъобразност на издадената заповед. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 05.01.2017 г. постановено по адм. дело № 12065 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.