Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Г. Г., в качеството му на управител на [фирма], срещу решение № 413 от 24.02.2016 г. по адм. дело № 2438 по описа за 2014 г. на административен съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения ревизионен акт.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. оспорва същата чрез депозирано становище по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от ДОПК от процесуалния представител юрисконсулт Г. Д.. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил ревизионен акт № 131400711/26.05.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 750/31.07.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П.. Ревизията е осъществена по повод прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.01.2008 г. до 31.03.2013 г., като при това е констатирано обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи. Поради това е реализирана по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК, за което ревизираният субект е бил уведомен по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК....