Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С., чрез юрисконсулт А. К., срещу решение № 55 от 4.01.2016 г. по адм. дело № 5920 по описа за 2015 г. на административен съд - София град. С него по жалба на [фирма] е отменен оспорения акт за прихващане и възстановяване, потвърден с негово решение като решаващ административен орган.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационата жалба - [фирма] оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК и лично чрез процесуалния представител адв.Д. Й.. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд - София град е сезиран с жалба срещу акт за прихващане и възстановяване № П-22221514079221-004-01 от 29.01.20015 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 579 от 20.04.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. Той е издаден в резултат на подадено искане от търговското дружество от 17.12.2014 г. за възстановяване на надвнесен корпоративен данък в размер на 41 040.42 лв. Искателят е уточнил, че този данък като надвнесен е посочен по реда на глава 16 от ДОПК в ГДД по чл.92 от ЗКПО от 31.03.2013 г., като тя е за 2012 г. Към датата на подаване на искането за възстановяване сумата не е възстановена. В резултат на извършената проверка е издаден посоченият АПВ, с който е отказано исканото възстановяване, понеже е прието, че по отношение на претендираните суми в посочения общ размер за отчетни години 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. е налице изтекла погасителна давност. Административният орган е приел, че тя е с пет годишнен срок, понеже вземанията за надвнесен данък имат частноправен характер и за тях е приложим режимът, уреден в ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ). Давностният срок е започнал да тече от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася данъка и се явява изтекъл.
При административното обжалване решаващият административен орган е приел още, че не е налице основание за възстановяване на данъка, понеже с § 53 от ПЗР на ЗИДЗДДС (ДВ, бр.94/2012 г.) е отменена разпоредбата на чл.94 от ЗКПО (в сила от 1.01.2013 г.). Поради това след тази дата не е налице законова възможност надвнесеният корпоративен данък да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък.
В мотивите си съдът е изложил подробни съображения относно установеното в административното производство по повод декларирането от страна на търговското дружество за посочените години на съответния финансов резулат след преобразуване, респ. загуба, съответен годишен корпоративен данък, направени авансови вноски и пр.
Административният съд точно е отграничил и формулирал основният спорен момент, а именно това е "от кой момент започва да тече петгодишния срок при наличие на подадени декларации, с които е извършено приспадане по реда на чл.53, ал.2 от ЗКПО отм. и чл.94 (отм.) от ЗКПО на корпоративен данък и е декларирана разлика за приспадане на надвнесен данък". За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на оспорения АПВ, съдът е анализирал материалноправните разпоредби на чл.53, ал.2 от ЗКПО отм. и на чл.94 (отм.) от ЗКПО, първата приложима в съответната редакция (ДВ, бр.119/2002 г.) за задълженията за 2004 г., за 2005 г. и за 2006 г., а втората - за останалите отчетни години, отменена, чието действие е до 31.12.2012 г. Обсъдил е и редът по чл.128 и сл. от ДОПК.
Административният съд е приел, че специалният ред за приспадане, уреден в приложимите разпоредбите от двата закона дерогира този по чл.129, ал.1 от ДОПК. Това е така, понеже до 1.01.2013 г., ако редът по ЗКПО е съобразен и се извърши приспадане в ГДД на дължимия за внасяне корпоративен данък с надвнесени вноски, то искането по ДОПК би било недопустимо. Задължените лица са могли да избират между двата, като прилагането на този ред по ЗКПО означава, че приспадане може да се извърши само със следващи авансови и годишни вноски само за корпоративния данък.
В чл.129, ал.1 от ДОПК е посочено, че искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичане на 5-години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. Основанията за възстановяване се извеждат от ал.5 на чл.129 от ДОПК и това са подадена данъчна декларация, влязъл в сила съдебен или административен акт.
Конкретно по делото основанието за възстановяване е подадената декларация по ЗКПО за 2012 г., в която за първи път надвнесения данък в размер на 41 040.42 лв. е деклариран като подлежащ на възстановяване, респ. това е основанието за възстановяване и 5-годишния срок започва да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието и този срок по чл.129, ал.1 от ДОПК се явява спазен в конкретния правен спор.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като съдът точно е отграничил и посочил основният спорен момент, цитиран по-горе, във връзка с който е обсъдил реда и неговото законосъобразно прилагане при действието на посочените правни норми, които регламентират начина на приспадане на надвнесен корпоративен данък. И двете разпоредби се намират в глава седма, раздел ІІІ "Срокове за внасяне на данъка" от ЗКПО отм. и глава петнадесета "Деклариране на корпоративен данък" от ЗКПО. И в двете норми са употребени понятията надвнесен данък, приспадане на такъв данък от следващи се авансови годишни вноски за същия данък и същия период, като това може да се направи, считано от 1 януари на отчетния период (годината), следваща годината, за която корпоративният данък се явява надвнесен. Те се отнасят за корпоративния данък като вид пряк данък, който се декларира годишно до определена дата, т. е. в законово определен срок, и който се събира авансово. Тази уредба, приложима за процесните години, за които е направено искането, следва да се съпостави с чл.129, ал.1, изр. второ, от ДОПК, в която норма, посочено, че "искането се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване". Настоящият съдебен състав споделя направените изводи от първоинстанционния съд, както и конкретно доводите му, формулирани чрез цитирането на чл.129, ал.5 от ДОПК за посочване на основанията за възстановяване, което рефлектира върху прилагането на чл.129, ал.1 от ДОПК и приетото от органите по приходите за наличие на пропуснат срок, уреден в това производство. По делото безспорно е установено, че задълженото лице е подавало ГДД по ЗКПО отм. и ЗКПО за 2004 г., за 2005 г., за 2006 г., за 2007 г., за 2008 г., за 2009 г., за 2010 г., за 2011 г. и за 2012 г., с които е деклариран данък за приспадане. Искането за възстановяване на данъка е направено с подаването на ГДД за 2012 г. от 31.03.2013 г. Тази последна декларация е и основанието за възстановяване. На тази дата за първи път надвнесения данък в размер на 41 040.42 лв. е деклариран като подлежащ на възстановяване, като от този момент данъкът е изискуем. Приемането на тезата на касатора за всяка една година от посочените означава дерогиране на възможността на лицето, предоставена като негово право от нормата на чл.52 от ЗКПО отм. и на чл.94 (отм.) от ЗКПО. Тези разпоредби не визират период от време, в който лицето може да приспада надвнесения корпоративен данък от следващи авансови и годишни вноски за същия данък. Срокът по чл.129, ал.1 от ДОПК е такъв за подаване на искането и спазването му предпоставя допустимост на същото (решение № 7195 от 28.05.14 г. по адм. дело № 11269/2013 г. на ВАС, осмо отделение).
Съображенията за отпадане въобще на процедурата по възстановяване на надвнесен корпоративен данък след 1.01.2013 г. по реда на чл.94 от ЗКПО, затова, че е въведена една банкова сметка за плащане на задълженията за данъци и осигурителни вноски без кодове за вид плащане, без изрично уточняване вида на същото, относно периода за това и пр., както и за автоматичното разпределяне на постъпилите плащания според датите за доброволно плащане на всички задължения в индивидуалната данъчно-осигурителна сметка на всяко физическо или юридическо лице, както и че съгласно § 45 от ПЗР на ЗИДЗДДС (ДВ, бр.94/2012г.) относно погасяване с недължимо платени към 31.12.2012 г. суми за публични задължения, установени от НАП, по реда на чл.169, ал.4 от ДОПК се явяват недостатъчни. За точност следва да се посочи, че и последните указания на приходната администрация (№ 24-39-53/17.05.2017 г.) относно прилагането на чл.129, ал.1 от ДОПК, във връзка със сумите, подлежащи на възстановяване след отмяната на чл.94 от ЗКПО са в смисъла на съдебната практика, установена във Върховния административен съд, споделена и от настоящия съдебен състав.
При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и наредба № 1/2004 г. за ниминалните размери на адвокатските възнаграждения, чл.8, ал.1, т.4 в размер на 1 811.00 лв..
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55 от 4.01.2016 г. по адм. дело № 5920 по описа за 2015 г. на административен съд - София град.
ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. да заплати на [фирма] съдебни разноски в размер на 1 811.00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.