Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главен инспектор към Комисия за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез процесуалния му представител, срещу решение № 3875 от 07.06.2016 г. постановено по адм. дело № 8237 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на [фирма] е отменено негово задължително предписание, обективирано в протокол № К-0190016 от 15.05.2015 г.
Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, противоречие с приложимия материален закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че по делото е безспорно установено, че И. Н. М. – Б. и Г. Х. Б. са подписали договор за туристическо пътуване от 20.02.2015 г. с [фирма], в качеството му на туроператор, а не в качеството му на туристически агент на [фирма]. Представеният в КЗП „агентски договор за продажба на организирани групови и индивидуални пътувания в България и чужбина”, сключен между [фирма] и [фирма] е доказателство, че [фирма] е имал право да извършва туристическа агентска дейност на туристически продукти предлагани от [фирма], в качеството й на туроператор, а не обратното. Правата на потребителите произтичащи от чл. 89, ал. 4 от ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА) (ЗТ) са алтернативно посочени и потребителят не е задължен да се възползва от предложената като компенсация от [фирма] възможност за алтернативна туристическа услуга. Поради това законосъобразно е даденото на дружеството предписание да се приложат разпоредбите на чл. 89, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 90, ал. 1 от ЗТ, а именно – да се възстановят платените суми по договор за организирано туристическо пътуване в 7 дневен срок. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника...