Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] и [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез процесуалните им представители против чл. 6, изречение първо от Постановление № 238 от 03.09.2015 г. на Министерски съвет за определяне на реда за ликвидация на имуществото на Гаранционния фонд, прекратен на основание Закон за закриване на Националната служба по зърното. Според жалбоподателите оспорваният текст на Постановлението противоречи на нормите на чл. 11, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 от Наредба за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно и неговите функции (Наредбата) и чл. 44 от Правилник за дейността на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно, приет със Заповед № РД09-507/19.06.2009 г. (Правилника). Твърди се, че чл. 6, изр. първо би следвало да урежда разпределението на имуществото на гаранционния фонд, което остава след удовлетворяване на кредиторите, между всички участвали в годините на съществуването му участници, чиито права не са отнети по реда на чл. 9, т. 1 от Наредбата, а не както е предвидено в него, между участниците в Гаранционния фонд. Иска се отмяна на Постановлението в частта му по чл. 6, изречение първо като незаконосъобразно и в противоречие с материалноправните норми на чл. 11 и чл. 19 от Наредбата и с целта на закона. В съдебно заседание изрично е заявено, че жалбоподателите не претендират разноски.
Ответникът – Министерски съвет на Р. Б чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на жалбата и евентуално за неоснователност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, седмо отделение, след като прецени доказателствата...