Производството е по реда на чл. 208 – 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП”/ Варна при ЦУ на НАП и от К. Г. К. с [фирма], [населено място] против решение № 2633/28.12.2016 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. № 3635 по описа за 2015 г..

Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика“ [населено място] обжалва решението в частта, с която изменен ревизионен акт № 031300002/25.03.2013 г. (погрешно изписан от съда като издаден на 19.02.2013 г.), издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, частично потвърден с Решение № 334/18.07.2013г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр. В. при ЦУ на НАП, относно установените задължения за данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. като вместо определените главница в размер на 39530,19 лева и лихва в размер на 33038,80 лева, са определени главница в размер на 11 421,37 и лихва в размер на 9 545,83 лева, за данъчен период 2006 г. вместо определените главница в размер на 27 919,20 лева и лихва в размер на 19633,44 лева, са определени главница в размер на 9 160,35 лева и лихва в размер на 6 441,77 лева, за данъчен период 2007г. вместо определените главница в размер на 59484,80 лева и лихва в размер на 33503,95 лева, са определени главница в размер на 23 108,54 лева и лихва в размер на 13 015,54 лева.

Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради неправилно тълкуване и нарушение на материалния закон, в посочената по-горе част. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на К. Г. К. в нейната цялост....