Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. П. срещу решение №665 от 05.04.2016 г. по адм. д.№2838/2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № Т-77-2624/ 19.08.2015 г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, потвърдена с решение №РД 01/204/20.10.2015 г. на и. д.директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив. Със заповедта е отказано на И. С. П. от гр.[населено място] да се отпусне еднократна помощ за отглеждане на дете до една година, като майка редовна студентка по реда на чл.8в от Закон за семейните помощи за деца.

В жалбата са наведени доводи срещу решението като незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Оспорената заповед е съобразена с нормативните разпоредби, действащи към датата на издаването й, в съответствие с изискването на чл. 142, ал. 1 от АПК. Материалноправната норма на чл. 8в от ЗСПД (ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г.) се прилага по отношение на заварените юридически факти и висящи правоотношения. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация – И. С. П., редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв.Д. със становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски, представя списък по чл.80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Молба-заявлението е подадена на 30.07.2015 г., след влизане в сила на редакцията на чл.12, ал.1, т.5 от ЗСПД /ДВ Изм. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.), която предвижда, че правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до една година се погасява с навършване на 6-месечна възраст на детето, но детето е родено на [дата на раждане], към която дата са били налице предпоставките за отпускане на помощта по чл.8в, ал.1 от ЗСПД.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № Т-77-2624/19.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Пловдив, потвърдена с решение № РД 01/204/20.10.2015 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. П., с която на И. С. П. е отказано отпускане на еднократна помощ на основание чл. 8в от ЗСПД за отглеждане на дете до навършване на една година съгласно подадена молба-декларация с вх. № Т-77-2624/30.07.2015 г. Отказът е мотивиран с неизпълнение на условието по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, изм. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.: майката е осигурена и получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО.

Изложени са мотиви, че П. е осигурена, поради което според редакцията на чл.8в, ал.1 от ЗСПД (обн.ДВ, бр.57 от 28.07.2015 г.) тя не отговаря на изискванията за отпускане на помощта, тъй като молба-декларацията й е подадена на 30.07.2015 г., т. е, след влизане в сила на изменението на чл.8в, ал.1 ЗСПД. Към молба-декларацията от 30.07.2015 г. е приложено уверение от [ЮЛ] – гр.[населено място], че П. записана за редовна студентка за 2014-2015 г., специалност „Стопанско управление“. Представено е и удостоверение за раждане на детето Н. Н. А., родено на [дата на раждане]. По писмено запитване изх.№33-117/10.08.2015 г. от директора на ДСП Пловдив до директора на ТП на НОИ Пловдив, е получен отговор вх.№33-117/19.08.2015 г., че И. П. е осигурено лице и получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете.

Решението на АССГ е валидно и допустимо, но е неправилно, постановено в несъответствие с материалния закон и процесуалните правила.

Изменената разпоредба на чл.8в ЗСПД, в сила от 28.07.2015 г. въвежда нови условия за отпускане на помощта, които са приложими към процесния случай, тъй като молба-заявлението е подадена след въвеждането им – на 30.07.2015 г., въпреки, че детето е било родено на [дата на раждане], и правото на отпускане на еднократна помощ е възникнало от тази дата.

Материалноправните норми имат действие занапред. Основен определящ принцип за действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc - действието му занапред. Нормативният акт се прилага спрямо факти и обстоятелства, които са се осъществили след момента на влизането му в сила. Това осигурява сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Изменението на чл.8в, ал.1 ЗСПД няма придадено обратно действие и по аргумент от чл.14, ал.1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) е приложимо за правопораждащи факти, настъпили след влизането му в сила. Меродавен за реализиране правото на отпускане на еднократната помощ, е моментът, от които И. П. е подала молба-декларацията си. Към този момент вече е действала новата редакция на чл.8в, ал.1 ЗСПД, според изискванията на който майката не трябва да е осигурена по КСО, за да има право да получи еднократната помощ.

В предходната редакция на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че помощта се предоставя на майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, а в чл. 16а, ал. 3, т. 3 ППЗСПД е предвидено, че към молбата-декларация за отпускане на помощта по чл. 8а, ал. 1 ЗСПД, се прилага уверение от висшето училище, че майката е записана като редовна студентка към датата на подаване на молба-декларацията. П. е доказала качеството си на студентка, учаща в редовна форма на обучение с представянето на уверение, че майката е записана като редовна студентка към датата на подаването на молба-декларацията. С новата редакция на чл.8а, ал.1 от ЗСПД (в сила от 28.04.2015 г.) са въведени обаче допълнителни изисквания за отпускане на помощта, на които П. е следвало също да отговаря, тъй като е подала зявлението си при действието на новата редакция на чл.8в, ал.1 от ЗСПД.

Законосъобразно с издадената заповед №Т-77-2624 от 19.08.2015 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив е отказал отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до една година, като е приложил изменената разпоредба на чл. 8в от ЗСПД, действаща от 28.07.2015 г. Считано от 28.07.2015 г. майката не изпълнява условието по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Изменението в материалния закон, настъпило с обнародването в ДВ, бр. 57 от 2015 г., е в сила от 28.07.2015 г. и действа занапред. С преходните разпоредби на ЗСПД не е допуснато обратно действие на изменената разпоредба и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) тя е приложима за незавършени фактически състави и за факти, настъпили след влизането й в сила. Фактите и правоотношенията, завършени преди 28.07.2015 г., се регулират от действащите разпоредби преди тази дата. В случая субективното право е упражнено на 30.07.2015 г. Молба-декларацията е подадена по реда на чл. 16а от Правилник за прилагане на ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА). Фактическият състав на чл. 8в от ЗСПД, в сила към 30.07.2015 г., е изпълнен и административният орган е следвало да извърши преценка за субективното право съобразно закона, действащ към датата на упражняването му чрез подаване на молба-декларация (ДВ, бр. 23 от 2009 г.).

В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.6, ал.3 от АПК, тъй като тя не е относима към настоящата хипотеза когато отменената редакция на закона е по-благоприятна от новата редакция на материалноправната разпоредба и то само в конкретната фактическа обстановка. Според чл.13, ал.2 от ЗНА, новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон. Такова предвиждане обаче в случая не е направено с конкретното изменение на ЗСПД, по аргумент от §25 от ПЗР към ЗИД ЗСПД (обн. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). Изложените изводи съответстват и на установената съдебна практика – напр. решение № 5151 от 25.04.2017 г. по адм. д. № 4459/2016 г., VІ отделение на ВАС.

Предвид на това, решението на Административен съд Пловдив следва да се отмени и вместо него да бъде потвърдена заповед № Т-77-2624/ 19.08.2015 г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане, на касатора следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение от 100 лева за всяка инстанция /на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл.143, ал.3 от АПК.

Така мотивиран, Върховен административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №665 от 05.04.2016 г. по адм. д.№2838/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив И В. Т. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. С. П. срещу заповед № Т-77-2624/ 19.08.2015 г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.

ОСЪЖДА И. С. П. да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив сумата от 100/ сто/ лева разноски по делото пред първоинстанционния съд и сумата от 100 / сто/ лева разноски по делото пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.