Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община С. З, чрез старши юрисконсулт С. срещу решение № 194 от 22.06.2016 год. по адм. дело № 251/2016 год. по описа на Административен съд – С. З, в частта, с която по жалба на [фирма], е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 47206 от 19.11.2014 год. по отношение на установеното задължение за такса битови отпадъци (ТБО) и лихва за просрочие върху нея за м. юни 2013 год. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че от представените доказателства по делото е видно, че постановлението за възлагане на спорния недвижим имот е издадено на 20.05.2013 год. и е влязло в сила на 25.06.2013 год. В случая следва да се приеме, че собствеността на имота е придобита от приобретателят – община С. З на 25.06.2013 г., съобразно действащата разпоредба на чл. 496, ал. 2 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК). Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част и пререшаване на спора по същество, като се отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството срещу АУЗД в процесната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 6 от делото).

Ответникът – [фирма] не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Производството по делото е втора касация.

С решение № 6306 от 27.05.2016 год., постановено по адм. д. № 8140 по описа за...