Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. Й. М., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъдата си в Затвора-[населено място], срещу решение № 2429 от 30.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1517/2016г. по описа на АС-Варна, с което предявеният от М. иск срещу ГД“Изпълнение на наказанията“-гр. С. за претърпени от него неимуществени вреди за периода :31.05.2011 г. - 01.01.2016 г., резултат от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от закон за предоставяне на спални принадлежности, безплатно облекло и обувки, е отхвърлен за сумата над 1500 лв до пълния му предявен размер от 6000 лв срещу този ответник, както и в частта му, в която искът на М. М. срещу ответника Министерство на правосъдието за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация на Затвора – [населено място] да осигури на затворника безплатни спални принадлежности, дрехи и обувки за периода от 14.05.1997г. до 01.06.2009г. в размер на 9 000 лв е отхвърлен изцяло като неоснователен и М. М. е осъден да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 780 лв.

Касаторът М. обжалва горецитираното решение само в отхвърлителната му част и в частта, в която е осъден да заплати на ГДИН съдебни разноски, като твърди неправилност на същото на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение в тази част да бъде отменено като неправилно и ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло субективно съединените искове, предявени от него за различни суми и различни периоди срещу Министерство на правосъдието и ГДИН, всеки един от тях - с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им...