Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби – на [фирма], [населено място], чрез адв. М. Ч. и директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град В. Т против решение № 302/29.09.2016 г. на Административен съд, В. Т, постановено по адм. дело № 102/2016 г.

Дружеството обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 04251300045/24.10.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП, гр. В. Търново и в полза на администрацията са присъдени разноски.

В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т.3 АПК.

По допустимостта на решението касаторът поддържа, че съдът за първи път в съдебното производство е приел, че е налице ново основание по чл. 122, ал.1 ДОПК, срещу което дружеството не се е защитавало в нито една фаза от процеса. Правилно е прието, че непредставянето на счетоводни документи за периода 2002 – 2006 не може да служи като основание по чл. 122, ал.1, т.4 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи за данъчен период м. 01.2013 г. Неправилно и извън предмета на спора съдът е определил друго основание по чл. 122, ал.1 – изписване на работни заплати с 5 бр. РКО за 21.01.2013 в нарушение на т.2, изр. 3 от СС 8, като по този начин допълнително е мотивирал ревизионния акт, с каквото правомощие не разполага.

Доводите за неправилност на решението се отнасят до неправилна преценка на представените по делото разходни касови ордери /РКО/. Дружеството твърди, че тези документи не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК и съдът е следвало да преценява доказателствената им сила в съвкупност с останалите доказателства по делото. В тази връзка сочи, че в...