ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1193

Гр. София,09.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 755 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК, вр. чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. П. Ф. срещу определение № 151/24.01.2024 г. по т. д. 14/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение № 995/07.08.2023 г. по т. д. 7/2023 г. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно в обжалваната му част предвид постановяването му в противоречие с процесуалния закон. Сочи, че са необосновани изводите на съда, че силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което са уважени искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, не я обвързва, като поддържа, че вписванията касаят участието й като съдружник в търговското дружество и пряко се отразяват на правната и сфера, поради което е следвало да бъде конституирана като необходим другар и да вземе участие в съдебния процес. Сочи, че неучастието и в съдебния процес, макар да е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, е предвидено в закона основание за отмяна на влязлото в сила решение и неправилно молбата й по чл. 303 ГПК е оставена без разглеждане с обжалвания съдебен акт. По тези доводи моли съдебният акт да бъде отменен в обжалваната част и молбата й по чл. 303 ГПК да бъде допусната до разглеждане.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Състав на Върховния касационен съд, ТК, І ТО, с определението в обжалваната му част, е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателя Ф. молба за отмяна на влязло в сила решение № 995/07.08.2023 г. по т. д. 7/2023 г. по описа на Софийски градски съд с мотиви, че З. Ф. не е страна в производството по постановяване на решението, чиято отмяна иска, и няма активна процесуална легитимация по чл. 303 ГПК.

Приел е, че по отношение на Ф. като физическо лице не се обосновава и възможността да иска отмяна по реда на чл. 304 ГПК, в каквато посока са наведени съображения от молителя, доколкото процесуалната норма определя активна процесуална легитимация само за тези лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо, т. е. само за тези, които са задължени да предявят иск като участници в неделимо спорно правоотношение - съобразно изискването на самата разпоредба, очертала относимост единствено към другарството в процеса и даваща правна възможност на неучаствалите другари да искат отмяна на съдебния акт, постановен без тяхно участие по аргумент от нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК. Изтъкнал е, че Ф. не е от посочената категория лица. Подчертал е, че отмяната на влязло в сила решение по реда на чл. 304 ГПК съставлява способ за защита на третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която рефлектира в техния патримониум и ги обвързва, като целта на производството е чрез възобновяването му това трето лице, което търпи правните последици на решение, постановено в процес, в който не е взело участие, да защити интереса си. Посочил е, че това трето лице има качеството на необходим другар, който по принцип е следвало да бъде конституиран като главна страна в производството. Счел е, че съдружникът, а и управителят, в дружеството-ответник в производството по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ нямат качеството на необходим другар, защото не са участници в неделимо спорно правоотношение, с оглед което да е необходимо тяхното конституиране като главна страна в производството, поради което е приел, че за молителя липсва активна процесуална легитимация и счел молбата за отмяна на Ф. за недопустима и оставил същата без разглеждане.

Частната жалба е неоснователна.

При съблюдаване даденото тълкуване с ТР 7/31.07.2017 г. по т. д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от проверка на нейната допустимост. Молба, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от очертаните с нормите на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК обстоятелства, както и молба, която е подадена след срока по чл. 305 ГПК, е недопустима – т. 9 и т. 10 от тълкувателния акт.

Сезиралата съда молба отговаря на изискванията за редовност, доколкото съдържа ясно посочване на фактите, на които молителят основава искането си до съда, както и на самото искане, поради което съдът не дължи даване на указания за отстраняване на нейната нередовност.

Настоящият състав на съда споделя изводите по обжалвания съдебен акт, че изложените с молбата на Ф. обстоятелства не покриват сочения от молителя състав на чл. 304 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Съобразно даденото задължително тълкуване с т. 10 от ТР 7/31.07.2017 г. по т. д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС отмяната по чл. 304 ГПК защитава третите лица, като качеството на необходим другар на молителя обуславя правото му да получи отмяна на влязлото в сила решение, постановено по исков процес, в който той не е конституиран в това му качество. Легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита на молителя на правото му на иск като главна страна, на правото му да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като възобнови висящността на процеса с негово участие.

К. В. касационен съд в производството по чл. 307 ГПК констатира, че молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството необходим другар на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима.

Последната хипотеза е налице в процесния случай.

Изложените в молбата на Ф. твърдения, че е пряко засегната от съдебното решение, доколкото със същото се установява по предявен от Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“ срещу „НСБП Сервиз“ ЕООД иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че вписаните по партидата на „НСБП Сервиз“ ЕООД обстоятелства по заявление № 20210203151004 - З. П. Ф. като управител, и по заявление № 20210426101027 - увеличение на капитала на 5100 лв., съдружници - „Национално сдружение на българските превозвачи“ с размер на дяловото участие: 5000 лв.; и З. П. Ф. с размер на дяловото участие: 100 лв.; изписване на наименованието на чужд език -NSBP SERVICE LTD - актуален дружествен договор/учредителен акт/устав, обявен на 23.06.2021 г., са несъществуващи, не определят молителя З. П. Ф. като необходим другар в съдебния процес.

Предвид задължителната за съдилищата практика по т. 3 от ТР 1/2002г. на ОСГК на ВКС, приложима и към процесните отношения с оглед сходния подход на законодателя в ЗТРРЮЛНЦ, в който смисъл е и константаната съдебна практика по постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, включително по решение № 51 от 05.12.2019 г. по т. д. № 949/2018 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, решение № 60045 от 21.07.2021 г. по т. д. № 2801/2019 г., ТК, І ТО на ВКС и решение № 21 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3010/2014 г., ТК, І ТО на ВКС, ищец по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ може да бъде всяко лице, легитимиращо интереса си от предявения иск, а ответник е дружеството. Нито законът, нито естеството на правоотношението определят съдружниците в дружеството или управителят в лично качество като трети лица по отношение на предявен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че да биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса.

Молителят по чл. 304 ГПК, вр. чл. 216, ал. 2 ГПК следва да притежава самостоятелно право върху предмета на спора, при неделимост на спорното правоотношение с останалите необходими другари. Такова право частният жалбоподател не притежава, доколкото надлежно легитимиран ответник по предявения иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е само юридическото лице, по чиято партида е извършено вписването. По въпроса за това кой е надлежен ответник по иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е налице непротиворечива съдебна практика, в т. ч. и на Върховния касационен съд, в смисъл, че пасивно легитимиран ответник е самото търговско дружество, по чиято партида е извършено вписването, тъй като този иск засяга неговата правна сфера, /определение № 1061/23.11.2012 г. по ч. т.д. № 868/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, определение № 244/08.04.2013 г. по ч. т.д. № 979/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, определение № 233/03.04.2013 г. по ч. т.д. № 1080/2013 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК/. Обжалваното определение е съобразено с тази практика, която и настоящият състав изцяло споделя. Именно необезпеченото от закона участие на молителя като главна страна - ответник в процеса по посочения иск, изключва допустимостта на молбата за отмяна.

По тези мотиви изложените в молбата на Ф. твърдения, че притежава качеството съдружник и управител на ответното дружество, не я легитимират като надлежен молител по смисъла на чл. 303 ГПК и чл. 304 ГПК и правилно молбата й е оставена без разглеждане с обжалваното определение.

В този смисъл е практиката по определение № 305 от 08.12.2011 г. по т. д. № 853/2011 г., ТК, І ТО на ВКС, определение № 872 от 27.12.2012 г. по ч. т. д. № 810/2012 г., ТК, І ТО на ВКС, определение № 872 от 27.12.2012 г. по ч. т. д. № 810/2012 г., ТК, І ТО на ВКС, определение № 543 от 12.12.2019 г. по ч. т. д. № 2138/2019 г., ТК, І ТО НА ВКС, решение № 18 от 31.10.2023 г. по т. д. № 1008/2023 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и др.

По тези мотиви определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 151/24.01.2024 г. по т. д. 14/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е оставена без разглеждане молбата на З. П. Ф. за отмяна на влязло в сила решение № 995/07.08.2023 г. по т. д. 7/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.