О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60617
гр. София 04.08.2021 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
изслуша докладваното от съдията В. И.
гр. дело № 851/2021 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“ против въззивно решение № 983/07.05.2020 г., постановено по гр. д. № 3075/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 252 /14.01.2019г. по гр. д. № 1442/16г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори, вписано в регистъра на САК, против „Обединена българска банка АД искове с правно основание чл.36 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 117 799лв., представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по гр. д. № 45210/2013г. по описа на СРС; за сумата от 205 147,60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по т. д. № 278/2013г. по описа на Окръжен съд-Силистра; за сумата от 235 149,60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по в. гр. д. № 5323/2014г. по описа на ВнАС; за сумата от 176 361,75 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по т. д.№ 1044/2015г. по описа на ВКС; за сумата от 978 776,43 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по т. д. № 85/2014г. по описа на Окръжен съд-Силистра; за сумата от 257 953,07 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по в. т.д. № 703/2013г. по описа на ВнАС; за сумата от 193 464,75лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по т. д. № 1785/2014г. по описа на ВКС и за сумата от 335 874,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по т. д. № 82/2014г. по описа на Окръжен съд-Силистра, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. Адвокатското дружество е осъдено да заплати на „ОББАД разноски по делото на основание чл.78, ал.З ГПК в размер на 43 860 лв. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника - дванадесет търговски дружества - „Ю. Б. АД,Пенсионно осигурителна компания „Доверие“ гр.София за облигационерите Универсален пенсионен фонд „Доверие“ и Професионален пенсионен фонд „Доверие“, ПОД „А. Б. АД за облигационерите ЗУПФ „А. Б. , ЗППФ „А. Б. и ДПФ „А. Б. , Пенсионно осигурително дружество „ЦКБ - Сила“ АД за облигационерите У. П. Ф. „ЦКБ-Сила“ и П. П. Фонд „ЦКБ-Сила“ ,Застрахователно дружество „ЕИГ Ре“ ЕАД , “К. А. М. АД за облигационера Договорен фонд„К. К. , УД „Р. А. М. България“ за облигационерите ДФ „Р. Б. З. Инвестиция в евро“, ДФ „Р. Б. ликвидност“, ДФ „Р. Б. Ф. облигации“,“Р. Ф. А. Мениджмънт“ за облигационерите ДФ „Р. Ф. балансиран Фонд“ и ДФ „Р. Ф. В. Ф. , УД „К. А. М. АД за облигационера ДФ „К. Ф. 1 Акции и Облигации“, УД „Е. Ф. М. АД за облигационерите ДФ „Е. Б. Е. Фонд“, ДФ „Е. Б. Д. Фонд“ и ДФ „Елана ЕвроФонд“, “Е. Т. АД и УД „ОББ А. М. АД за облигационерите ДФ „ОББ П. О. и ДФ „ОББ Б. Ф. ;
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове за дължимо адвокатско възнаграждение за извършено процесуално представителство в съдебни производства в общия претендиран размер на 2 500 526,20 лв.Претендират се разноски за всички инстанции.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предложение 3 ГПК, както и на основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Какъв е обхватът на правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК и следва ли той да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба, с които е аргументирана неправилността на обжалваното първоинстанционно решение, включително по възражения за нищожност на правни сделки поради противоречие с добрите нрави, както и по кои въпроси следва да се произнесе служебно, дори да не е сезиран с изрични възражения във въззивната жалба; 2.Длъжен ли е съдът да търси действителната воля на страните при тълкуване на сключен между тях договор, като прилага критериите в чл.20 ЗЗД и тълкува отделните разпоредби в договора в тяхната взаимосвързаност и като държи сметка за преддоговорните отношения между страните, тяхното поведение след сключване на договор и принципите на справедливостта и добросъвестността, като обсъди всички относими доказателства, включително изразените от страните становища преди и след сключване на договора; 3.Допустимо ли е едностранно изменение и определяне съдържанието на договора, без съгласие на една от страните по него, с оглед принципа на чл.20а, ал.2 ЗЗД, изискващ съгласие и на двете страни за изменение или конкретизиране на вече постигнати договорки ; 4. Нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави уговорена между страните по договор по чл. 36 от Закона за адвокатурата клауза с глобален размер /„лимит“ или “таван“/ на възнаграждението в размер на минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция, срещу което адвокатът се задължава да осъществява цялостно обслужване по неограничен брой дела; 5. Действителна ли е уговорката, в рамков договор за правна помощ, по силата на която довереникът е задължен срещу еднократно възнаграждение да представлява доверителя по дела, без да се държи сметка за броя им и техния интерес; 6. Следи ли съдът служебно за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и следва ли при наличието на явна нееквивалентност на престациите по договор, да приложи служебно последиците от тази нееквивалентност и да не зачита правните последици на противоречащите на добрите нрави поради тази причина клаузи; 7. Може ли с уговорена между страните по договор по чл. 36 от Закона за адвокатурата клауза с глобален размер на възнаграждението в размер на възнаграждението за една инстанция, което да покрива представителство по неограничен брой производства, да бъде ограничено и/или изключено приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 2, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и не нарушава ли такава уговорка императивното изискване на чл. 36 ЗЗД за възмездност на адвокатския труд ; 8. При сключване на договор за правна защита, с който е възложена цялостна защита интересите на кредитор в конкретно производство по несъстоятелност до събиране на вземанията, може ли без изрична договорка в този смисъл да се презюмира, че в предмета му се включва възлагане на всички евентуални съдебни производства по чл. 694 ТЗ по установителни искове за установяване съществуването на вземанията на други кредитори, или възлагане на всички евентуални съдебни производства извън производството по несъстоятелност за оспорване на вписвания или сделки с ипотекираните в полза на същия кредитор имоти, които не са били образувани към момента на сключване на договора за правна защита; 9. При определено възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и извършена преценка от страна на Адвокатския съвет за липса на договорено възнаграждение на адвоката за процесуално представителство в определени съдебни производства, може ли съдът да извърши повторна преценка за наличие предпоставките по чл. 36, ал. 3 ЗЗД и да определи, че адвокатско възнаграждение не се дължи, незачитайки решението на Адвокатския съвет; 10. При твърдение от страна на ищеца за липса на сключен договор между страните по делото и твърдение от ответника за наличие на такъв, върху коя страна в процеса е доказателствената тежест да установи наличието на договор; 11. Възникват ли от сделката упълномощаване задължения за пълномощника да извършва процесуална защита във всички и всякакви съдебни производства, посочени в общо пълномощно за процесуално представителство, и в кои случаи? Една и съща сделка ли са упълномощаването в полза на физическото лице адвокат и договор за правна защита, подписан с Адвокатско дружество, и следва ли физическите лица адвокати в Адвокатското дружество да се считат обвързани от клаузите на сключения от дружеството Договор за правна защита, ако не са подписали същия и не са ги приели ; 12. Действителен ли е отказ от бъдещи невъзникнали права, и ако да, как следва да бъде извършен ; 13.Длъжен ли е съдът да изложи отделни мотиви по всеки един предявен иск, по който се е произнесъл със съдебното решение, като по отношение на този въпрос се поддържа и наличието на основанието по чл.280,ал.1,т.2,предл.1 ГПК. Позовава се на противоречие с множество решения на ВКС, гражданска и търговска колегия.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация „ОББ“АД, подаден чрез адв. В.Г., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Третите лица помагачи -„Ю. Б. АД, ПОД „А. Б. АД и Пенсионно осигурително дружество „ЦКБ - Сила“ АД в писмените отговори поддържат становище за неоснователност на касационната жалба, респективно за обоснованост и правилност на въззивното решение.Считат, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, тъй като част от поставените въпроси не отговарят на общото основание по чл.280,ал.1 ГПК,а друга част от тях са неотносими.
Подадена е и касационна жалба от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“ против въззивно решение № 11966/04.09.2020 г., постановено по делото, с което е оставена без уважение молбата за допълване на въззивното решение по реда на чл.250 ГПК и евентуалното искане за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Иска се отмяната му и допълване диспозитива на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предложение 3 ГПК, както и на основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Необходимо ли е в диспозитива на въззивното решение да се посочи, че същото е постановено при участието на трето лице помагач, когато с него изцяло се потвърждава първоинстанционното решение; 2.Налице ли е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК при непосочване в диспозитива на съдебно решение, че същото е постановено при участието на трето лице помагач.Позовава се на противоречие с практиката на ВСК - решение на гражданска колегия и две определения на търговска колегия.
Третото лице помагач –Пенсионноосигурително дружество „А. Б. АД в писмения отговор поддържа становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановените съдебни актове, срещу въззивни решения, които съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са с допустим предмет на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими.
Софийският апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“ против „Обединена българска банка АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.36 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на адвокатски възнаграждения за осъществена в интерес на ответника правна помощ и защита по осем граждански и търговски дела.По релевантните за спора обстоятелства, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е приел, че страните по делото са обвързани от валидно сключен на 17.05.2013г. договор за правна помощ и съдействие, осъществявани от ищцовото адвокатско дружество, и допълнително споразумение към него, подписан от [Фирма 1] като банка-довереник на облигационерите по облигационна емисия с код 18К ВО [ЕГН] за облигации, емитирани от „Б. Х. АД. По основния спор относно обема на правната помощ и защита в сключените споразумения, разглеждайки ги в тяхната хронология и тълкувайки волята на страните, е приел, че според съдържанието на договора /възлагателно писмо правните услуги имат за предмет цялостната защита интересите на кредиторите по облигационната емисия, включително чрез осъществяване на процесуално представителство по евентуално производство по несъстоятелност срещу „Б. Х. АД, но и по всякакъв друг начин в образуваните по случая изпълнителни производства по реда на ЗОЗ и във всички други свързани или възможно свързани със случая законови процедури.
За да достигне до този извод е възпроизвел подробно обективираната в договора воля на страните, както и сключеното споразумение на 14.05.2013г./ т. е. преди подписването на възлагателното писмо/ между „ОББ“АД, като банка довереник и облигационерите, с което е договорено възлагането на действията по процесуално представителство за цялостната защита на правата и интересите на облигационерите по емисията на адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори/чл.3.1/. В чл.3 е съгласувано, че споразумението между облигационерите касае разноски във връзка с удовлетворяване вземанията им чрез откриване и/или продължаване производство по несъстоятелност на„Бросс ХолдингАД по дело № 31/2013г. на Окръжен съд-Силистра, включително суми за разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с процесуалното представителство и/или други правни действия за цялостна защита правата и интересите на облигационерите по емисията, уговорени с адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори, като споразумението за възлагане на случая става неразделна част от настоящото споразумение след подписването му. Твърдението на банката е, че именно в следствие дадения й от облигационерите мандат, на 17.05.2013г. е подписала изходящото от ищеца възлагателно писмо от 20.03.13г.,както и на същата дата е сключено и допълнително споразумение към възлагателното писмо, с което изрично е уточнено, че между ищцовото дружество, от една страна, и ответната банка и мнозинството от облигационерите, от друга страна, са договорени условията за предоставяне на правни услуги по казуса „Бросс ХолдингАД, съобразно предложеното от Адвокатското дружество с възлагателното писмо от 20.03.2013г., както и че Банката ще подпише възлагателното писмо, въпреки, че споразумението за разноски от 14.05.13г. не е подписано от всички облигационери. В т.З е постигнато съгласие, че Адвокатското дружество няма да предявява претенции към Банката за плащане на частта от договорения с възлагателното писмо хонорар, която пропорционално се припада на облигационерите, неподписали споразумението за разноски от 14.05.13г., докато в Банката не постъпи тази неплатена част. С оглед установеното, съдът е приел, че споразумението между страните по делото за възлагане на правна помощ със съответния обем и цена, включва няколко етапа, и то след направения избор на офертата на адвокатското дружество, а именно: - конкретизиране от ищеца на офертата, обективирано във възлагателното писмо от 20.03.13г.; даване мандат от облигационерите на ответната банка, в качеството й на техен довереник, за възлагане на адвокатското дружество осъществяването защита на интересите им /Споразумението от 14.05.13г., уреждащо разпределянето на разноските/, и приемане на офертата чрез подписване на възлагателното писмо от страна на банката на 17.05.13, скрепено с допълнително споразумение от същата дата. Параметрите на обема на дейност и цена във всички споразумения са заложени в съответствие с посочените от ищеца в изходящото от него възлагателно писмо, в което е очертал обхвата и предмета на услугите си, които са „във връзка с цялостната защита на интересите на кредиторите по облигационната емисия“, включително чрез осъществяване на процесуално представителство по евентуалното производство по несъстоятелност на „Б. Х. АД, но и по всякакъв друг начин в образуваните по случая изпълнителни производства по реда на ЗОЗ и във всички други свързани или възможно свързани със случая процедури. В т.2.4 ищецът е уточнил, че предложената от него цена от 242 000 лв. /без ДДС/ включва участието им в производството по несъстоятелност на „Б. Х. АД, във вече образуваните по случая изпълнителни производства по 303 и защитата по отношение на цялостното удовлетворяване вземанията на облигационерите, като евентуално и необходимите други правни услуги и съдействие по случая ще се разглеждат като свързани с това производство и няма да бъдат отделен ангажимент, поради което посочената сума е таван на възнаграждението им. В чл.4 от възлагателното писмо ищецът е предвидил изплащането на възнаграждението на четири равни вноски, от които първата при подписване на възлагателното писмо и надлежно упълномощаване от банката - довереник ОББ за извършване на правните действия и услуги; втората вноска - при провеждане на първото събрание на кредиторите на „Б. Х. АД; третата вноска - след издаване на разрешение на съда за започване на процедура по осребряване на имуществото; четвъртата вноска - след извършване на разпределението на осребреното имущество, което е финалният етап за възможното удовлетворяване вземанията на облигационерите. Въз основа на постигнатите договорености на 22.05.2013г. законните представители на „ОББ“ АД са упълномощили Адвокатското дружество и двама адвокати Д. и С., разпитани като свидетели, да представляват „ОББАД като довереник на облигационерите, и като кредитор на „Бросс ХолдингАД, за вземания за възнаграждения на довереник по същата емисия, при подаване на молби за откриване производство по несъстоятелност на „Бросс ХолдингАД пред Окръжен съд - Силистра и при водене на делото по несъстоятелност, като извършват всякакви действия по делото по несъстоятелност от подаване на молбата до приключване на производството, включително, но не само: - да подадат молба за откриване/присъединяване към производство по несъстоятелност; - да извършват всички съдопроизводствени действия по откриване на производството по несъстоятелност, а при постановяване на решене по чл.631 ТЗ да обжалват постановеното решение; - да предявяват вземанията на облигационерите и на „ОББ“ АД от процесната емисия; да обжалват неприето вземане/вземания; да подават искове за установяване на право на вземане/вземания; - да правят възражения срещу вземанията на други кредитори; - да оспорват и/или обжалват всички актове на временния/постоянния синдик, на съда по несъстоятелност и на събранията на кредиторите по всички законни начини; - да подават всякакви жалби; предявяват искове, свързани с производството по несъстоятелност; - да упражняват всички правомощия, права и възможности, с които упълномощителя и облигационерите разполагат по отношение на производството по несъстоятелност на „Бросс ХолдингАД, включително да искат от тяхно име отмяната или обявяването на недействителността или нищожността на действия и сделки; - да представляват облигационерите от посочената емисия и „ОББ“ АД на първото събрание на кредиторите и във всички Общи събрания на кредиторите, след първото, като гласуват от тяхно име по всички въпроси по своя преценка и както намерят за добре, както и да ги представляват по всички други дела, свързани с производството по несъстоятелност на „Бросс ХолдингАД, включително и дела, по които облигационерите и „ОББ“ АД са ответници . При така установеното съдът е приел, че с пълномощното от 22.05.2013г. са възложени множество конкретни действия, включващи не само твърдените от ищеца такива по процесуално представителство единствено в първоинстанционното производство по разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ, а до приключването му във всички фази и инстанции, както и по отношение на други самостоятелни съдебни производства, свързани и обусловени от производството по несъстоятелност, които са примерно, но неизчерпателно изброени. Съдът е посочил в допълнение, че изходящото от ответната банка пълномощно, представено от ищеца с исковата молба, е съставено непосредствено след подписването от страна на банката на възлагателното писмо, и е индиция за волята на възложителя за постигнатите между страните по делото договорки по предмета и обема на правната помощ, която адвокатското дружество е приело да осъществява в рамките на предложеното от него общо възнаграждение от 242 000 лв. Освен това няма твърдения, нито данни, към този момент адвокатското дружество да се е противопоставило на изброените възложени им с общото пълномощно конкретни правни дейности и услуги. Нещо повече, съдът е посочил, че воденият от ищцовото дружество свидетел Д., участвал в преговорите между страните, сочи, че в случаите, когато дружеството им поема защита в производство по несъстоятелност, обичайно подготвя общо универсално пълномощно за всичко, „което може да се случи в едно производство, т. е. съдържанието на пълномощното е предложено от ищцовото дружество. Поради това съдът е приел, че представляващите го са били наясно, с възможното развитие и усложнения на едно производство по несъстоятелност и съпътстващите го производства.
Подробно е обосновал извод, че всички съдебни производства, в които ищцовото дружество е осъществило защита и процесуално представителство на ответника имат пряко отношение към имуществените права на облигационерите, като кредитори на длъжника, и се обхващат от договорения предмет на дейност. По отношение претендираното възнаграждение от 117 799 лв. за обезпечаване на бъдещ иск, за което е образувано гр. д. № 45210/2013г. по описа на СРС е приел, че независимо, че и по трите подадени молби по чл.390 ГПК, искането е оставено без уважение, предприетото от ищцовото адвокатско дружество процесуално действие по обезпечаване на такъв иск цели защита на ипотечно право, осигуряващо предпочтително удовлетворяване вземанията на облигационерите, като включено в ред първи / чл.722, ал. 1, т. 1 ТЗ/ и макар, че не представлява действие, осъществено пряко във висящото производство по несъстоятелност, предвид предмета на молбата по чл. 390 ГПК, с която се цели именно гарантиране удовлетворяване вземанията на облигационерите, е действие, за което хонорарът е договорен. По отношение претендираните възнаграждения от 235 149,60 лв. за въззивното производство по в. гр. д. № 532/2014г., по описа на ВнАС, инициирано с въззивна жалба, изготвена от ищеца и от 176 361,75 лв., за касационното производство по т. д. № 1044/ 2015г., за което адвокати от ищцовото дружество са изготвили отговор на подадената касационна жалба е приел, че в предложения от ищцовото дружество обем на правни действия, с които се ангажира в рамките на посочения хонорар, липсва уговорка за отделно договаряне и допълнително заплащане на адвокатско възнаграждение, в случай на обжалване на съдебни актове. В подкрепа на извода, че действията им попадат в първоначално договорения обем дейности съдът е посочил, че въпреки получения отказ от облигационерите за допълнително заплащане, адвокатското дружество е продължило да ги представлява в развилите се в по-горните инстанции производства. По отношение претендираното възнаграждение от 978 776,43 лв. за участие в производство по т. д. № 85/2014 г. по описа на Окръжен съд - Силистра, образувано по предявен положителен установителен иск по чл.694 ТЗ от „Ди Си К. К. Р. С. срещу несъстоятелния длъжник „Бросс ХолдингАД ищцовото дружество е извършило множество процесуални действия, възложени от ОББ,които съдът подробно е анализирал и е приел, че участието на ищцовото дружество, като процесуален представител на „ОББ“ АД и облигационерите в тези производства е съотносимо към поетия ангажимент „за цялостна защита интересите на кредиторите по облигационната емисия, съответно следващото се заплащане се включва в предварително договорения общ хонорар. По отношение претендираното възнаграждение от 257 953,07лв. за подаване на въззивна жалба срещу решението на ОС-Силистра по чл.630 ТЗ, в частта на началната дата на неплатежоспособността, по която е образувано т. д. № 703/2013г. по описа на ВнАС, и възнаграждение от 193 464,75лв. за подаване на отговор на касационна жалба срещу въззивното решение, по която е образувано т. д. № 1785/2014г. по описа на ВКС, съдът е приел, че се касае за инстанционни етапи на същинското производство по несъстоятелност на „Б. Х. , за участието в които, с оглед тълкуването на възлагателното писмо и останалата кореспонденция между страните адвокатското възнаграждение е договорено и включено в общия хонорар от 242 000 лв. По отношение претендираното възнаграждение от 335 874 лв. за участие в производство по оспорване на приетите в производството по несъстоятелност вземания на ОББ и облигационерите по подадена от „Ди Си К. К. искова молба по чл.694, ал.З ТЗ, по която е образувано т. д. № 82/ 2014г. по описа на Окръжен съд-Силистра, съдът е приел, съобразно по-горе приетото участие на адвокатското дружество, като процесуален представител на ответната банка в качеството й на довереник на облигационерите в производства по чл.694 ТЗ, включително и по оспорване приетите вземания на последните, че безспорно е по повод и в изпълнение цялостната защита за удовлетворяването им. Посочил е, че в цитираното писмо от 14.05.2014г. в раздел „Предстоящите производства в точка 2.1. ищецът е заявил, че доколкото отрицателен установителен иск на „Ди Си К. К. срещу вземанията на облигационерите е действие, което непосредствено застрашава приемане вземанията им, „участието в него представлява част от защитата на кредиторите в последното, за което вече е договорен хонорар и доколкото по този въпрос към момента на поемане на защитата в това дело между страните по делото не е имало спор, то претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение е неоснователна.
По отношение решението на адвокатския съвет, с което е уважено искането на ищцовото дружество за определяне на следващите му се адвокатски възнаграждения за извършената в полза на ответника правна защита поотделно за всяко от делата е приел, че взетото решение не може да бъде зачетено и не обвързва съда поради несъществуването на предвиденото в закона отрицателно условие - липса на постигнато съгласие между клиента и адвоката за дължимото за възложената в изпълнение работа възнаграждение.
За да установи волята на страните по делото при водените между тях предварителни преговори по възлагане на мандата, съдът е обсъдил показанията на двете групи свидетели и е посочил, че е била безспорна нуждата от квалифицирана правна помощ и то от голяма адвокатска кантора за защита интересите на облигационерите, възникнала в края на 2012г., поради предприети от емитента /общият им длъжник/ действия по застрашаване удовлетворяване на вземанията им. Към момента на водене на преговорите, производството по несъстоятелност на емитента е било факт, както и учреденият в полза на сейшелското дружество особен залог върху цялото му предприятие, за което е имало сериозни съмнения, че е свързано лице с длъжника и „мним кредитор. Нещо повече, последният е инициирал производството по откриване на несъстоятелността с посочване дата на неплатежоспособност, препятстваща атакуване на учредения в негова полза особен залог върху предприятието на длъжника. Тези изначални факти са достатъчни за опитен юрист, работещ в областта на несъстоятелността, за да направи реална преценка за минималния задължителен брой съдебни производства, в които следва да участва, било като представител на ищец, било като представител на ответник, за да защити в максимален обем интересите на доверителя си. Създалата се у адвокатите на ищцовото дружество представа за бързо провеждане, без усложнения, и само на една инстанция на производството по несъстоятелност, поради което предложеното възнаграждение било изчислено само на тази база, не кореспондира с реалния обем дейност. И двамата водени от ищцовото дружество свидетели сочат, че са били уведомени за висящото производство по несъстоятелност и увреждащите облигационерите действия на емитента в полза на мнимия кредитор. Именно в този смисъл, е и съдържанието на изготвеното от тях пълномощно за участие в много и различни производства, изходящо от възложителя, подписано непосредствено след сключване на споразумението за възлагане на мандат, обсъдено подробно по-горе. Волята на банката за обема и предмета на правната помощ е обективирана по ясен и недвусмислен начин още в първоначално отправеното към няколко правни кантори запитване и предложеният предмет на защита обхваща цялостната защита интересите на облигационерите за максимално удовлетворяване на вземанията им. Съобразно гореизложеното е приел за неоснователно твърдението, че сключеното между страните споразумение обхваща само участието в първоинстанционното производство по несъстоятелност. Освен това е посочил, че дори и сумата от 242 000 лв. да е минималният по адвокатската наредба хонорар за соченото участие, това не обосновава различен от направения извод за тълкуване съгласуваната воля на страните, обективирана в споразумението.
Прието е за неоснователно и възражението на адвокатското дружество, че във възлагателното писмо се съдържат взаимно изключващи се клаузи - на т.2.4 , уреждаща участието им в цялостната защита интересите на облигационерите, включително и за евентуално необходимите други правни услуги и съдействие по случая, които ще се разглеждат като свързани с това производство и няма да бъдат отделен ангажимент, и тази на т.2.3, според която „в случай, че с оглед обстоятелствата, задачата се измени по всякакъв друг начин, хонорарът ще се изчислява съгласно Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения на базата на действителния материален интерес. Отчитайки свидетелските показания, че втората клауза, уреждаща възнаграждението в случай на „изменение на задачата, е включена по настояване на адвокатското дружество с оглед съществувалата възможност за доброволно уреждане на спора, а не съобразно твърдението на ищеца, че касае допълнително извършените от него дейности, за които претендира възнаграждение, съдът е приел, че клаузата е в интерес на адвокатското дружество за гарантиране получаване на възнаграждение, дори при значително много по-малък обем от правни действия.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Атакуваните въззивни решения са валидни и допустими.
Претендираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не е налице Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда prima facie - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението очевидно съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен contra legem до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая обжалваните решения не са очевидно неправилни, тъй като не са постановени нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.
Относно основанията за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 983/07.05.2020 г.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар част от повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички правно релевантни факти, за които във въззивната жалба се претендира да са неправилно установени и да отговори на всички правно релевантни доводи на страните, които се основават на доказани факти, в т. ч., че е поета защитата на интереса на кредиторите по определена облигационна емисия във връзка с несъстоятелността на едно търговско дружество, а не защитата на неопределен кръг лица по неопределен кръг въпроси. Въззивният съд не е приел, че някоя от страните в правоотношението може да наложи промяна в правната сфера на насрещната страна, освен при упражняване на уредените в закона потестативни права. Въпросът за служебното задължение на съда да следи за валидността на отделни клаузи в договор не се поставя, когато някоя от страните по договора изрично се позовава на определена форма на нищожност. Отделно стои въпросът, че нищожността е изначална, абсолютна и несанируема – правно невъзможно е клауза за уговорено възнаграждение впоследствие да стане нищожна поради последващо поведение на някоя от страните, по-специално изразяващо се в несъгласие да се поемат задължения за допълнителни възнаграждения. Договорът за безплатна адвокатска защита е валиден. Последиците от сключването на такъв договор е възможността адвокатът да иска осъждане на насрещната страна за разноски, но само при неблагоприятен за нея изход на делото; иначе той няма право на възнаграждение. Валиден е и договорът за адвокатска защита срещу възнаграждение в размер под допустимия минимум – последиците от сключването на такъв договор са дисциплинарна отговорност за адвоката; разликата до пълния размер на минималното възнаграждение не му се дължи. Когато адвокатско дружество е поело защитата по определен кръг въпроси, доверителят не дължи нищо вън от уговореното с адвокатското дружество, щом защитата е осъществена от посочен от дружеството адвокат. Доказателствената тежест не зависи от процесуалната роля на страните - ищец или ответник; доказването на договора е в тежест на тази от страните, която претендира неговите последици. Упълномощителната сделка овластява пълномощника със свои действия да ангажира правната сфера на упълномощителя. Пълномощникът е свободен да реши дали да извърши, или да не извърши представителство; както и да постъпи той, нито пълномощникът дължи нещо на упълномощителя, нито упълномощителят дължи нещо на пълномощника. Задължение за пълномощника да осъществи представителната си власт възниква от договора за мандат. По този договор може да бъде уговорено и възнаграждение. Адвокатският съвет може да определи размерът на адвокатското възнаграждение, ако такова не е уговорено, но се дължи. Становището на адвокатския съвет, че възнаграждение се дължи, не обвързва нито доверителя, нито съда, който решава спора за адвокатското възнаграждение. Съдът е длъжен да мотивира пълно своето решение, но няма пречка да изложи общи мотиви по няколко от предявените искове и отделни мотиви - доколкото това е необходимо за някои от исковете. В настоящият случай, цялата доказателствена съвкупност е обсъдена във връзка и предвид възраженията и доводите на страните. С оглед изложеното по въпросите не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите правни въпроси - №№ 3,9,11 и 13 не могат да послужат за основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не обуславят решението по делото, а осмият въпрос е общо теоретично и хипотетично зададен.
Относно основанията за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 11966/04.09.2020 г.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по поставените два въпроса по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, защото те не са разрешени в противоречие с константната практиката на ВКС, според която не е необходимо в диспозитива на въззивното решение да се посочва при участието на кои трети лица помагачи е постановено то, ако в мотивите му това участие е посочено, тъй като, като потвърждава първоинстанционното решение въззивният съд го прави свое./на касационно обжалване подлежи въззивното решение, а не първоинстанционното/.Ако първоинстанционното решение е отменено от въззивния съд и той се е произнесъл по съществото на спора, в диспозитива на решението трябва да е посочено при участието на кои трети лица помагачи то е постановено. Непосочването е очевидна фактическа грешка. Налице е очевидна фактическа грешка, когато в диспозитива на първоинстанционното решение не е посочено при участието на кои трети лица е постановено, дори в мотивите на решението те да не са индивидуализирани пълно с имена и адреси.
Не е налице бланкетно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в двете касационни жалби. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано самото основание, т. е. какво е значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на двете решения.
Съобразно изходът на спора касаторът следва да заплати на ответника действително направените и доказани разноски за настоящето производство в размер на 43 860 лв./ с включено ДДС/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 983/07.05.2020 г. и въззивно решение № 11966/04.09.2020 г., постановени по гр. д. № 3075/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори, вписано в регистъра на САК, да заплати на „Обединена българска банка АД сумата от 43 860 лв./четиридесет и три хиляда осемстотин и шестдесет лева/, разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: