Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при [община], чрез юрисконсулт Е. М." против решение по адм. д.№ 455/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас. И. отмяна на решението като материално незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че първоинстанционният съд не му е указал да уточни защо има разлика между платените през годините суми и сумата за довнасяне. В декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена 1998 г., жалбоподателката е посочила конструкция на сградата М1, а в последваща декларация подадена през 2014 г. сочи конструкция М3, която съответства на по-висока данъчна оценка и съответно по-висок размер на местните налози.

Ответната страна М. Ж. Р. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на АС – Бургас е правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 987/05.06.2015 г, по адм. д. № 455/2015 г. по описа на АС – Бургас е отменен изцяло АУЗД № АУ000254/15.01.2015 год., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ („МПДТР”) при [община], потвърден с Решение № 94-01-3198/1/06.02.2015г на Директора на Дирекция „МПДТР” при [община]. Първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно подадена декларация по чл. 14 и/или чл. 17 от ЗМДТ, от компетентен орган и в съответната форма, с който са установени задължения за адресата като съсобственик с друго физическо лице, в размер на 767,72 лева и лихви за просрочие в размер на 186,18 лева, изчислени...