Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на И. Г. А., чрез процесуален представител адв. В. А., срещу решение № 1858/ 30.11.2015г. по адм. д. № 570/2015 г. по описа на Административен съд –Благоевград. Иска отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно е установил фактическото и правно основание на оспорваната заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) само на отразеното в акта за установяване на административно нарушение и на свидетелските показания на актосъставителя. Препращането към АУАН не представлява мотиви към акта. Не доказан състава на административното нарушение. Съдът не е взел предвид, че на л. 10 върху АУАН е отбелязано, че „свидетелство за рег. №004512488 върнато - закупил винетен стикер № 1503925“, с което е отпаднал основанието за ПАМ. Касационният жалбоподател излага доводи, че адресата на ПАМ-а е неправилно определен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна началникът на Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР-Б. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството е започнало по жалбата на И. Г. А. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 643/25.06.2013 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР [населено място] с правно основание чл. 22 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) и чл. 171, т. 2, б. "ж" от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА)(ЗДвП) временно спиране на МПС от движение при липсата на платена съответна винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА) или при залепен невалиден винетен стикер. С решение № 1858/ 30.11.2015 г. първоинстанционният съд е отхвърлил като жалбата като неоснователна. Съдът приел, че на 25.06.2013 г. на жалбоподателя като водач на МПС е съставен акт за установяване на административно нарушение № 643/10.07.2013 г., тъй като е управлявал товарен автомобил М. А 970.01 с рег. [рег. номер на МПС] без да е закупен валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа. Приел, че представеният касов бон едва в съдебно заседание не установява различна от отразената в АУАН фактическа обстановка. Развити са съображения за липсата на основание по чл.146 от АПК за отмяна. Решението е неправилно.

По смисъла на чл. 171, ал.2 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. С оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б."ж" от ЗДвП, която е преустановителна ПАМ. Наложената принудит

елна административна мярка обаче е незаконосъобразна, тъй като е приложена в нарушение на целта на закона , от

менително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство са прилага в изрично и изчерпателно изброени хипотези, като една от тях е по чл.171, т.2, буква „ж”, когато не е заплатена съответната винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА) /ЗП/. Според определението на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА), винетната такса е такса за ползване на пътната инфраструктура и дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканките пътища. Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА), винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Легалната дефиниция на „ползвател на ППС” е в §1, т.3 от ДР на Наредба за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях, и това е всяко лице, което е различно от собственика и фактически ползва превозното средство. След като задължението за заплащане на винетна такса е за собственика или ползвателя на превозното средство, то адресат на принудителната административна мярка по чл.171, т.2 може да – собственика или ползвателя на превозното средство. Видно от съставения АУАН №643/10.07.2013 г., при проверката безспорно е установено обстоятелството, че товарен автомобил М. А 970.01 с рег. [рег. номер на МПС] е собственост на [фирма], [населено място], а жалбоподателят го е управлявал на 25.06.2013 г. Оплакването, че водачът на МПС не може да бъде адресат на принудителната административна мярка след като не е собственик на автомобила е неоснователно.

В случая обаче решението на съда е материално незаконосъобразно. Заповед №643/ 26.06.2013 г. е връчена на адресата на 18.06.2015 г., т. е. две години след издаване на административния акт. Като преустановителна принудителна административна мярка целта е веднага да бъде прекратено нарушението, в случая ползване на пътна инфраструктура без платена винетна такса. Винетните такси са дневна, седмична, месечна и годишна. Следователно прилагане на принудителна административна мярка 2 години след издаване на заповедта нарушава целта на закона. Изтеклият период от време е следвало да се вземе предвид от административния съд на основание чл. 142, ал.2 от АПК. Нарушението на целта на закона е основание за отмяна по чл.146, т. 5 от АПК, което съдът е следвало да констатира и да уважи жалбата.

Освен това оплакването на касационния жалбоподател за необоснованост също е основателно. Върху акта за установяване на административното нарушение от 25.06.2015 г. -л.10, има отразяване в полето на формуляра, че иззетото свидетелството №[ЕИК] е върнато, защото е закупен винетен стикер 150392. Актът е съставен за нарушение констатирано на 25.06.2013 г. в 10,15 ч., като няма отразяване за момента на представяне на купения винетен скитер. Удостоверяването обаче е официално и също е следвало да се вземе предвид от съда. Още повече, защото разпитаният актосъставител на АУАН макар да не си спомня нищо от конкретния случай обяснява, че при извършване на покупка след констатиране на нарушението и представяне на винетен стикер практиката е да се връща веднага иззетото свидетелство за регистрация на автомобила. Следователно заповедта е издадено и без материално основание, също основание за отмяна на основание чл.146, т. 4 от АПК.

Касационната жалба е основателна, решението следва да бъде отменено, а жалбата срещу оспорения административен акт уважена.

Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на направените по делото разноски. Представен е договор за правна помощ формат А4- л.11 от делото, в който е посочено, че сумата от 150 лева е изплатена в брой, т. е. договорът има характер на разписка по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение №6 по т. д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. За касационната инстанция е заплатена и държавна такса от 5 лв.

В представения договор за правна защита на л. 24 от адм. д. №570/2015 г. по описа на Административен съд – Благоевград е уговорена сумата 150 лева, но няма отразяване, че сумата е платена в брой или по сметка, поради което следва да се приеме, че липсва разписка за направени разноски. Платена е държавна такса за административния съд от 10 лв. Разноските са описани в в списък на разноските. Предвид изложеното следва да бъдат присъдени общо 165 лв., направени разноски за съдебно производство.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VІІ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 1858/ 30.11.2015г. постановено по адм. д. № 570/2015 г. по описа на Административен съд –Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалбата на

И. Г. А., [населено място], [улица] заповед № 643/2013 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР [населено място] с която му е приложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т. 2, б."ж" от ЗДвП спиране на моторно превозно средство от движение. ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ

на МВР [населено място], да заплати на И. Г. А., [населено място], [ЕГН], направени по делото разноски за две инстанции в размер на 165 лева (сто шестдесет и пет лева), и отхвърля искането в останалата част до пълния размер.

Решението е окончателно.

Особено мнение: