Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /ОДОП/, [населено място] против решение № 2823 от 17.12.2014г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 3463/2012г. в частта ,
в която е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/24.07.2012г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 1321/11.10.2012г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, [населено място] относно начисления на К. И. Е. данък добавена стойност /ДДС/ в размер на 115 544.23 лева и съответните лихви, както и в частта за разноските, които администрацията е осъдена да заплати.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част като постановено в противоречие с материалния закон и при неправилна преценка на установените факти и представените доказателства. Конкретните оплаквания се отнасят до неправилна преценка относно момента на настъпване на данъчно събитие и изискуемостта на данъка по спорната доставка. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Алтернативно, в случай, че се потвърди отмяната на ревизионния акт, касационният жалбоподател счита, че по отношение на разноските следва да се приложи чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като ревизираното лице е представило пред съда доказателства, които е могло да представи и в хода на ревизията.
Ответникът - К. И. Е., чрез процесуалния си представител адв. С. Б. оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в представени по делото писмен отговор от 11.02.2015г. и писмено становище от 12.02.2016г. Претендира разноски за касационното производство, както и всички разноски за проведените до този момент съдебни производства.
В представено по делото писмено становище от 12.02.2016г., директорът на дирекция ОДОП...