Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби: от Д. К. Д. и директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П..

Д. К. Д. обжалва решение № 1048 от 25.05.2015 г. по адм. д. № 1214/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт №[ЕИК] от 27.01.2014 г., издаден от Й. Т. М., на длъжност Н. С „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП П., като орган възложил ревизията и Д. А. И., на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП П., като ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с Решение № 358 от 17.04.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция “ОДОП” [населено място], при ЦУ на НАП относно определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 9536.40 лв. и лихви в размер на 3672.37 лв.

Касаторът навежда наличието на касационни основания за отмяна, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че необосновано съдът не е приел за доказано получаването на сумата в размер на 55 000 лв. по повод честване на петдесет годишния му юбилей, като не е взел предвид приложената по делото от него декларация, подписана в присъствието на двама свидетели, а се е позовал само на липсата на документи за платените разходи по юбилея. На следващо място оспорва изводите на съда за некредитиране на представените доказателства – разписки за получени заемни средства през 2009 г. от осем физически лица с аргумент, че разписките се съхраняват от заемополучателя преди да бъдат върнати заетите суми, а не от заемодателите. В тази връзка счита, че необосновано съдът не е кредитирал показанията...