Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от зам. областен управител на област П., съгласно заповед за заместване №РД-09-198/10.12.2014 г. на областния управител на област П. срещу решение № 281/26.06.2015 г. постановено по административно дело № 279/2015 г. на Административен съд - Плевен. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № РД-14-21/26.03.2015 г. на областния управител на област П., с която [фирма], [населено място], е обявен за участник, спечелил търга с тайно наддаване за отдаване под наем на обособена зона 1.2.1 до детската площадка при обект „Кривите огледала“, и преписката е върната на областния управител за произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, съобразно мотивите на решението.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението на трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че първоинстанционния съд неправилно е интерпретирал приетите със Заповед №РД14-09 от 13.02.2015 г. на областния управител, правилата на тръжната процедура както и приетите с нея тръжни условия и задължителния образец на ценовата оферта на участниците. Касационния жалбоподател счита, че цитираният административен акт не е предмет на оспорването поради което проведеното оценяване на ценовите оферти са извършени от комисията съгласно приетите тръжни условия, а именно - че оценяването се извършва на база единична цена за 1 кв. м. заета площ. По тези съображения моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли подадената първоначална жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят - областния управител на област П., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът - [фирма], [населено място], редовно призована, представлява се от адв. В. Н. от Адвокатска колегия – П., който в съдебно заседание и в представения писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на съдебния акт. Моли да бъде отхвърлена, а решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция за които представя списък съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК.
Заинтересованата страна – [фирма], [населено място], редовно призована, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна – [фирма], [населено място], редовно призована, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита решението на съда за обосновано, тъй като класирането на участниците в тръжната процедура е проведено съгласно тръжните условия. Излага съображения, че доводите на съда за неяснота в тръжните условия са необосновани от правна страна, тъй като формулираната цена е нормативно определена. Счита, че съдът тълкувал административният с който е открита тръжната процедура в противоречие с разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от АПК.
Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадени от страни, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения:
Административният съд - П., в производство по реда на чл. 55, ал. 3 от Правилник за прилагане на ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ППЗДС/ и чл. 145, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от АПК, е бил сезиран с жалба на [фирма], с която дружеството оспорило Заповед № РД-14-21/26.03.2015 г. на областен управител на област П.. С нея дружеството е било класирано на второ място с предложена цена в размер на 44.44 лв. месечна наемна цена за 1 кв. м. площ за имот с идентификатор 56722.622.24 на позиция 1.2.1 „до детската площадка при обект „Кривите огледала“ за продажба на детски играчки, балони, захарни изделия и ядки за които заявил, че ще ползва 2 кв. метра.
От приложените към преписката писмени доказателства съдът е установил, че със Заповед № РД-14-09/13.02.2015 г. на областният управител на област П. е наредено да се проведе търг с тайно наддаване за отдаване под на наем на обособени зони от територията на защитена местност „К.“ за извършване на търговска и развлекателна дейност чрез разполагане на преместваеми съоръжения, съгласно схема одобрена на 22.01.2015 г. от Гл. архитект на [община], като е утвърдена и тръжната документация. Установил, че заявления за участие в търга за процесната позиция 1.2.1 „до детската площадка при обект „Кривите огледала“ са подадени три предложения. При проведеното на 20.03.2015 г. заседание на назначената комисия е обявено класирането на участниците, като на първо място и за спечелил участник е обявен [фирма], с ценово предложение в размер на 47,00 лв. за 1 кв. м. площ, като настоящия ответник [фирма] е класиран на второ място с предложената от нето цена от 44,44 лева за 1 кв. м. площ и на трето място е класиран [фирма] с ценово предложение от 30,50 лв. за един кв. м. площ. Административният орган възприел това предложение и издал оспорената заповед. Съдът преценил оспорената заповед за незаконосъобразна.
За да достигне до този извод, съдът анализирал предпоставките на чл.13, ал. 3 от Правилник за прилагане на ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) / ППЗДС/ и чл. 16, ал. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ)/ЗДС/ и приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Анализирал констатациите на комисията, и приел за незаконосъобразни по отношение на участника [фирма], който след като е предложил наемна цена в размер на 44,44 лева за един кв. м. при заявени за ползване 2 кв. м. е най - високото ценово предложение за мястото в размер на 88,88 лв., е нарушено правилото на т. 12.5 от Тръжните условия. Обосновал извод, че поради това нарушение, неправилно комисията е приела, че този участник следва да бъде класиран на второ място. При извършената служебна проверка на тръжните условия и подложения на анализ съдържанието на протокола на комисията от проведеното заседание, съдът приел, че от него не може да се изведе категорично становище дали е определяща предлаганата от всеки участник цена за един кв. м. или цената за едно място.
На тази база, предвид неясните, противоречиви и непълни предхождащи актове, обосновал извод, че оспорената заповед е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение. Развил съображения, че областният управител издал оспорения административен акт в противоречие с приетите от него цели при провеждането на тръжната процедура, а именно достигане на максимална наемна цена. Обосновал решаващия си правен извод с това, че поради констатираната неяснота в тръжните условия, следва да бъде определяща предложената цена на мястото, а не предложението за ползване на 1 кв. м.
Решението е неправилно. То е необосновано и постановено в при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, които задължават съда да обсъди всички приети по далото писмени доказателства и въз основа на тях да направи правните си изводи. То е постановено и в нарушение на материалния закон, което налага отмяна на решението и постановяване на друго, при условията на чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, поради това, че делото е изяснено от фактическа страна.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед РД-14-09/13.02.2015 г. на областения управител на област - П., за откриване на процедурата за провеждане на търг за отдаване под наем на обособени зони от територията на защитена местност „К.“ за извършване на търговска дейност и развлекателна дейност, е утвърдена и тръжната документация. Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 43 ППЗДС. Спазен е и реда по чл. 44, ал. 1 от ППЗДС - условията на търга са били публикувани 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие. С решението, представляваща предмет на настоящото дело, не е налице приетото в мотивите противоречие и неяснота която да доведе до постановяването незаконосъобразен административен акт, по следните съображения:
Действително, в т. 12.5 на утвърдените условия на търга съдържа правилото, че „редовно подадените ценови предложения се класират в низходящ ред според размера на предложената цена за всяко място търговия и развлекателен кът“, както и в т.12.7 от тръжните условия сочи, че „търгът за всяко търговско място се печели от участника предложил най-висока цена, която се обявява пред всички участници и търгът се закрива“. Наред с тези условия по начина на оценяване и класиране на участниците в тръжната процедура е въведено изискване към участниците да представят предлагана цена /начална цена по т.3 от тръжните условия/ и попълнено заявление с посочване на ползваната част от обособената зона. Видно от протокола на тръжната комисия за проведен търг на 20.03.2010 г. /л. 9 от делото/, комисията е установила, че предложените съответно от [фирма], [фирма] и [фирма] заявления се съдържат в тръжната документация на всяко от тези участници с предложена цена за 1 кв. м. площ, като в заявлението на [фирма] е с предложена най-висока наемна цена за 1 кв. м. за 1 месец. С ценовото предложение на кандидата е определена и заетата площ от 1 кв. м., а по отношение на настоящия касационен ответник е установено, че предложената от него е по-ниска цена за 1 кв. м. за 1 месец, като е уточнил, че заетата площ е от 2 кв. м. Незаконосъобразен и необоснован е извода на първоинстанционния съд, че предложената наемна цена следва да бъде изчислена на базата на заявената заета площ тъй като в тръжните условия са въведени неясни правила за оценяване на ценовите оферти. Само изводът за неяснота, противоречивост и непълнота на предхождащи актове – заповедта за откриване на тръжната процедура и приетите тръжни условия не може да обоснове извод за съществен порок на проведената процедура, тъй като съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, и доводите в тази насока, релевирани и в касационната жалба са основателни.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че административният съд недопустимо е извел извод, че е нелице неяснота, противоречивост и непълнота на предхождащи актове – заповедта за откриване на тръжната процедура и приетите тръжни условия, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК, органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Анализът на нормата обуславя извод, че на тълкуване подлежат само неясни административни актове, като административният орган в писмена форма изяснява действителната си воля по време на издаване на акта, чието тълкуване се иска и това може да стане само по искане на страните. Съдът, неправилно е обсъждал и тълкувал волята на административния орган инкорпорирна в заповедта за откриване на тръжната процедуара и приетите тръжни условия, които се явяват извън предмета на спора.
От изложеното следва, че оспорената заповед на областния управител е законосъобразна, която е издадена от компетентен орган, съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, постановена е при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила и съответства на целта на закона. Жалбата срещу нея като неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
По направената искане на касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, е неоснователно и следва да се остави без уважение по следните съображения:
Отговорността за разноски е обективна отговорност и тя се понася от страната, за която решението по делото е неблагоприятно. Тъй като разноските се явяват причинена вреда за изправната по делото страна, те трябва да и бъдат възстановени от неизправната страна, която неоснователно е станала причина да се води процесът. За да възникне такава отговорност, обаче, необходимо и задължително условие е да бъдат действително направени разноски (разходи), които не се предполагат, а те трябва да се докажат от страната, която ги претендира, с допустимите по ГПК доказателствени средства.
Изключение от правилото за присъждане на действително направени и документирани разноски (разходи) е разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на О. на ВАС, които допускат в полза на юридически лица, еднолични търговци, данъчната администрация и на всички административни органи да се присъжда "юрисконсултско възнаграждение" в размер на адвокатското възнаграждение, изчислено за такъв тип дела, ако те са били защитавани (представлявани) от юрисконсулт, без да представят писмен документ за действително заплатено възнаграждение. И в тези случаи, обаче, абсолютно задължително е административния орган да е бил реално представляван в съдебно-административното производство от юрисконсулт.
В настоящия случай касационната жалба е подписана лично от административния орган – зам. областният управител на област П., като не е бил представляван от юрисконсулт пред настоящата инстанция, поради което не следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски под формата на "юрисконсултско възнаграждение".
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 281 от 26.06.2015 г., постановено по административно дело № 279/2015 г. на Административен съд - Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на [фирма] със седалище [населено място] срещу Заповед № РД-14-21/26.03.2015 г. на областния управител на област - П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Особено мнение: