Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] (А.) със седалище и адрес на управление [населено място], База М., срещу решение № 2196 от 20.08.2013 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 74/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 03.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], в частта, потвърдена с решение № 759 от 30.11.2012 г. на директора на Дирекция „О.“ (сега дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“) [населено място], относно определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит (ДК) за данъчен период м.11.2011 г. по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] в общ размер на 5 460.10 лв. главница, със съответните лихви за забава.

Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал съдържанието на процесните договори и оттам – неправилно е определил предмета на фактурираните услуги. Цитирайки договореното в чл.3.1. от договорите за консултантски услуги с четирите дружества посочва, че не е договорен конкретен краен резултат – предмет, срок на изпълнение и начин на приемане на резултата от услугата, а се касаело за договори за абонаментни услуги, при изпълнението на които е без значение дали през целия период от договора възложителят се е възползвал от услугите на изпълнителя. По аргумент от чл.3.2. от договорите поддържа, че предметът им се изразява в поемане на задължение от изпълнителя да бъде на разположение според желанието и потребностите на възложителя за извършване на консултации съобразно описаната в чл.3.1. от договорите квалификация на изпълнителите при конкретно посочени параметри:...