Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 7497/05.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1222/2014 г. по описа на Административен съд – София-град.

Касационната жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от управителя Р. Т., чрез юрк. Ю. Я., е против решението в осъдителната му част. С нея се оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В. В. К. не изразява становище по касационната жалба на НЗОК.

Касационната жалба, подадена от В. В. К., чрез адв. Л. Н., е против решението, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди над уважената част от 2000 лв. до предявения размер от 10 000 лв. Излага доводи за неправилност и немотивираност на обжалваното решение, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Националната здравноосигурителна каса, чрез юрк. Ю. Я., с писмено становище оспорва касационната жалба на К..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на НЗОК и за частична основателност на касационната жалба на В. В. К.. Правилно административният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на НЗОК за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ поради факта, че е налице бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК при изпълнение на административната дейност на НЗОК. Доказано е, че има забавяне с 16 дни, което е потвърдено и от приетата по делото експертиза. Правилно е приета от съда за доказана и причинната връзка между бездействието на НЗОК и вредата за ищеца, като освен направените разходи за закупуване на лекарствата, К. е преживял и страдания, свързани с отчаяние от липсата на лечение, от невъзможност да намери средства за скъпоструващите лекарства и от унижението на търси пари назаем. Основателни са възраженията на В. К., че съдът не е взел предвид доказателствата, че преживените от него страхове са му се отразили негативно не само на психичното му състояние, но и на личните му взаимоотношения с негови близки. Административният съд не е определил правилно размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което решението на съда в тази част следва да се измени.

Върховен административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред Административен съд – София-град, е образувано по искова молба на В. В. К. срещу НЗОК за присъждане на обезщетение в размер на 2950 лв. за имуществени вреди, представляващи претърпени загуби - направени разходи за лечение, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., представляващи притеснения, обиди и унижения, в резултат на незаконосъобразно бездействие на НЗОК, при задължение произтичащо от нормативен акт да осигури лекарствени средства.

В обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е приел, че са налице и трите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата. За безспорно е прието, че е налице първата хипотеза на горепосочената норма, а именно: противоправно бездействие при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК, в периода от 11.08.2009 г. до 11.10.2009 г. от страна на НЗОК при разглеждането на документи с вх. № 95 -В от 11.08.2009 г., което действие (разглеждане на документите) е следвало да се извърши в двумесечен срок. От материалите по делото, както и от приетата експертиза е установено, че действително има забавяне в получаването на лекарствата от К. с 16 дни.

Съдът е приел за доказани и другите две предпоставки за присъждане на обезщетение – причиняване на ищеца на имуществени и неимуществени вреди, както и причинната връзка между понесените материални и нематериални вреди и незаконосъобразното бездействие на НЗОК. За доказването им административният съд е събрал доказателства както от разпит на двама свидетели, така и от допуснатите две съдебно – медицински експертизи. Съгласно представени по делото доказателства – фактури, съдът е приел наличието на претърпени имуществени вреди в размер на 2950 лв., а въз основа и на показанията на свидетелите е прието, че са настъпили и неимуществени вреди, изразяващи се в това, че вследствие на забавянето при отпускането на лекарствата, К. е претърпял страдания, изразяващи се в страх и стрес от липсата на лечение, чувство на отчаяние, обреченост, както и претърпени унижения в резултат на опитите да намери самостоятелно средства за лечението си.

Въз основа на посоченото и съгласно критерия на чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК и § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, първоинстанционният съд уважил в пълен размер исковата молба на В. В. К. по отношение на претендираните имуществените вреди в размер на 2 950 лв., а по отношение на неимуществените вреди присъдил обезщетение в размер на 2000 лв., като в останалата му част искът до пълния му размер от 10 000 лв. бил отхвърлен. Решението е правилно.

Административният съд е изяснил релевантните факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, заключенията на медицинските експертизи, становищата и приложимата правна уредба. М. извод за основателността на претенцията за имуществени вреди, както и за частичната основателност на исковата молба по отношение на неимуществените вреди, е в съответствие с фактически установеното и в съответствие с приложимия материален закон.

Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Правилно е заключението на съда, че по делото безспорно е установено наличието на всички условия за ангажиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ.

Безспорно е установено незаконосъобразно бездействие при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК от страна на НЗОК в периода от 11.08.2009 г. до 11.10.2009 г. Незаконосъобразните действия се изразяват в неразглеждането на документи с вх. № 95 - В от 11.08.2009 г. от НЗОК в предвидения двумесечен срок в чл.43 от действащите към този момент Правила за извършване на експертиза по чл. 78 от ЗЗО и регламенти /Е./ 1408/71 и 574/72 в ЦУ на НЗОК /Правилата/, което от своя страна е довело до забавено произнасяне по заявлението на В. В. К. за отпускане на лекарства. Фактът на забавянето с 16 дни е безспорно доказан и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. По делото безспорно е доказано, че НЗОК не е разгледала своевременно и в установените срокове документите на К. за отпускане на лекарства, което от своя страна представлява фактическо бездействие. Този извод следва от разпоредбите на чл. 43 и чл. 44, ал.3 от Правилата. Съгласно тези норми в двумесечен срок Комисията следва да разгледа документите за отпускане на лекарства и да състави протокол за своето становище. Своевременното разглеждане на документите е етап от процедурата по отпускане на лекарства, която приключва с издаване на заповед от директора на НЗОК.

Правилно съдът е приел в решението, че вследствие на незаконосъобразното бездействие от страна на НЗОК не е бил издаден своевременно протокола, въз основа на който е следвало да се издаде заповед за получаване на необходимите му лекарства от аптеката без заплащане. Именно поради това В. К. е бил принуден сам да закупи нужните му лекарствата, което е и сторил преди произнасянето на НЗОК, тъй като чернодробните му изследвания са се влошавали прогресивно. Направените от К. разходи за закупуване на лекарствата представляват имуществена вреда за него, защото той не би направил тези разходи при своевременно произнасяне на НЗОК. От тук следва и напълно обоснованият извод за наличие на пряка причинно следствена връзка между незаконосъобразното бездействие на НЗОК и претърпените от К. имуществени вреди.

Настоящата инстанция споделя и заключението на административния съд, че в случая безспорно са доказани и претърпените от В. В. К. неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, страх и стрес от забавеното лечение, чувство на отчаяние, обреченост. Субсидиарно, на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, следва да се приложи разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и обезщетението за вреди да се определи от съда по справедливост. Настоящият състав счита, че административният съд е съобразил посочените обстоятелства, поради което правилно е приел, че справедливият размер за обезщетяване на неимуществените вреди следва да е в размер от 2000 лв. В останалата му част до предявения пълен размер от 10 000 лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди обосновано е отхвърлен.

Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, поради което е постановил правилно решение. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените и в двете жалби касационни основания за отмяна на оспореното решение. С оглед изхода на спора разноски не се дължат.

Водим от горното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7497 от 05.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1222 от 2014 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението е окончателно. Особено мнение: