Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. К. С. с [фирма] срещу Решение № 875 от 30.04.2015 г. по адм. дело № 2180/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, II отд., VII състав.

В касационната жалба се поддържат твърдения, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че изводът на съда за законосъобразност на РА в съответните му части относно непризнатия данъчен кредит, установени задължения за лихви върху невнесени авансови вноски за 2005 г., задължения за ДОО, за лихви за дължими суми за ДОО, ДЗПО – УПФ, ЗО и по ЗДДС е неправилен и не кореспондира с доказателствата по делото, както и първоинстанционният съд не е обсъдил направеното от ревизираното лице /РЛ/ възражение за погасени по давност задължения. Иска отмяната на решението със законните последици.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Н. в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, О. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ №[ЕГН] от 06.12.10г. издаден от орган по приходите в ТД на НАП П., потвърден с Решение № 258 от 18.03.2011г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управлението на изпълнението“ – П. в частта, с която на [фирма] не е признат данъчен кредит в размер на 3 488,35 лв....