Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно – процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - [населено място], срещу решение № 13 от 23.01.2015 г. по адм. д. № 87 по описа за 2014 г. на Административния съд (АС) [населено място], с което по жалба на [фирма] е отменен ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 15.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 241 от 07.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - [населено място] (сега дирекция "ОДОП" В.Т.) относно допълнително начислен за данъчен период м.10.2010 г. ДДС в размер на 11 012.11 лв. и лихви в размер на 1362.93 лв. с оглед непризнаване на данъчно предимство по чл.7, ал.1, вр. чл.53, ал.1 ЗДДС.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени процесуални нарушения при преценка на фактите и обстоятелствата, довели до неправилно приложение на закона отм. енителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е изпълнил задължителните указания, дадени в отменително решение № 1012/27.01.2014 г. по адм. д.№ 5349/2013 г. на ВАС, VІІІ отделение и не се е съобразил с доказателствената сила на оспорени по реда на чл.193 и сл. ГПК частни документи - международни товарителници (ЧМР), чията автентичност не била доказана. Излагат се съображения, че съдът неправилно е възприел спора по делото и не е преценил съществените несъответствия в документите, представени от жалбоподателя, от превозвача [фирма] и от спедитора [фирма]. Счита, че съдът неправилно се е позовал на решение на С. от 09.10.2014 г. по дело С-492/13, тъй като било постановено при различна фактическа обстановка (издаден на дружеството А.) и било интерпретирано...