Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) [населено място] срещу решение № 2946 от 23.12.2014 г. по адм. д.№ 3580 по описа за 2011 г. на Административния съд (АС) [населено място], с което е отменен ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 17.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 436 от 05.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОДОП“ при ЦУ на НАП [населено място], относно начислен за данъчни периоди м.09 и м.10.2009 г. ДДС в размер на 44 706.82 лв. със съответните лихви за забава по фактури № 3/08.09.2009 г. и № 4/05.10.2009 г., издадени към EVANGELOS GAITADZIS, Гърция.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като посочва, че спорът е относно истинността на документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки, регламентирани с чл.45, т.1 и т.2 ППЗДДС, касаторът поддържа, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.236, ал.2 ГПК, чл. 193 и чл.194 ГПК, като не е извършил проверка на доказателствата, което е от компетентността единствено на националния съд, а не на Съда на Европейския съюз (С.) във връзка с решение от 09.10.2014 г. по дело С-492/13 [фирма]. Този извод не се променял от наличието на издаден акт за прихващане или възстановяване (А.) № 911474/02.11.2009 г., тъй като с него не се установявали или признавали данъчни задължения, а се извършвала формална проверка на данните, декларирани в справката-декларация (СД) и съответно наличието на неплатени задължения с цел извършване на прихващане. Поддържа, че ревизираното дружество [фирма]...