Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - В. срещу решение № 64/19.01.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1819 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/24.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], в потвърдената и изменената при оспорването по административен ред части относно определените в тежест на С. С. П. задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007, 2009, 2010 и 2011 г. Оплакванията на касатора са за трите категории основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя упрек към обсега на правораздавателната дейност на съда. Определя като дължимо при действието на чл. 160, ал. 1 ДОПК формулирането на изводи за съответстващия на закона подход при определяне на данъчната основа по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК в хипотезите на съпоставка на приходи и разходи на съпрузи. Аргументира определянето на общ паричен поток на съпрузите с позоваване на правилото на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК в привръзка с § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на кодекса. Настоява, че при формирането на паричните потоци са съобразени разходите с ясен субект, а изследването на паричните наличности към определена дата или за месец от данъчната година е съответно на материалния закон. Изчислява по-голям размер на недостига в годишен план за два от ревизираните периоди, а за 2009 г. включва получен превод по сметката на РЛ с неясно основание, който квалифицира като недеклариран доход. Разяснява причините за отсъствието на сумата 10 000 лева от началното салдо към 01.01.2007 г. с непредставянето на доказателства от РЛ за тегленето ѝ от банковата му сметка, като обосновава възможното разходване...