Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ”ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП срещу Решение № 991 от 30.04.2015г., постановено по адм. дело № 3689/2014г. по описа на Административен съд – Варна.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че съдът необосновано е кредитирал представения договор за заем и въз основа на него е приел, че получените суми по банковата сметка на ревизираното лице не представляват негов облагаем доход. Сочи, че по аргумент от чл. 35, ал.6 ЗДДФЛ тези суми следва да се квалифицират като доход от други източници, който като подлежащ на облагане, формира данъчна основа по реда на чл. 122 ДОПК. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба –

С. Г. К., чрез процесуален пълномощник, с писмена защита оспорва нейната основателност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството пред Административен съд – Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/

№[ЕИК]/15.07.2014г., издаден от орани по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 640/30.10.2014г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, с който за С. Г. К. от [населено място], Област Д. е установено задължение за данък...