Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д„ОДОП”) – [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), против Решение № 3181/12.12.2013 г., постановено по адм. д. № 1878/2013 г. по описа на Административен съд – Варна (АСВ), изменено с Решение № 2811/09.12.2014 по същото дело, в частта му, с която се отменя частично Ревизионен акт (РА) №[ЕИК]/24.01.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – В., изменен с Решение № 165 от 29.04.2013 г. на директора на Д”ОДОП” – [населено място], както и в частта за разноските.

В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Поддържа, че неправилно е приложен чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Претендира разноски.

Ответникът - „Релакс 05”, О., редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за частична основателност на касационната жалба само в частта за разноските.

Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл.218 АПК и чл.220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна.

Предмет на спора пред Административен съд - Варна е бил Ревизионен акт (РА) №[ЕИК]/24.01.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – В., изменен с Решение № 165 от 29.04.2013 г. на директора на Д”ОДОП” – [населено място], с който за данъчни периоди 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2009г. и 01, 02, 03, 04,...