№ 3962/11.08.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на единадесети август две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 201 по описа за 2025 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Адв. А. А., осъществил при условията по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗД безплатно адвокатска помощ и съдействие чрез процесуално представителство в касационното производство на ответника С. В. Д. - Т., ответник и по касация, иска изменение по разноските на определение № 2643/23.05.2025 г. по настоящото дело с увеличаване на размера на определеното му възнаграждение от касационния състав.
Ответникът по молбата В. И. Т. възразява, че е неоснователна.
Настоящият състав я намира допустима. Съобразена е с практиката на Върховния касационен съд, която признава правото по чл. 248 ГПК на адвокат, осъществил безплатно представителство пред съответната инстанция, и допуска списъкът по чл. 80 ГПК да е инкорпориран в отговора на касационната жалба. Подадена е в 1-месечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, но молбата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Върховния касационен съд е образувано по касационна жалба на В. И. Т. срещу решение № 865/18.10.2024 г. по гр. д. № 1323/2023 г., с което Окръжен съд – Бургас, е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил делото, като е констатирал липса на правен интерес от иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, предявен от В. И. Т. за установяване на неистинността на молба вх. № 261278/29.07.2022 г. за издаване на изпълнителен лист поради неавтентичност на подписа на С. В. Д. – Т., ответник по иска (чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК). В изложението към жалбата касаторът се е позовал на „очевидна неправилност“ - основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което е поискал въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. В жалбата е мотивирал две оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В отговора на касационна жалба, подадена за ответника С. Д. – Т., адв. А. А. е възразил, че в изложението правен въпрос не е формулиран, като се е позовал на практиката на ВКС, провеждаща нормативното тълкуване в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, и че основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице, като се е позовал на практиката на ВКС, изясняваща кое въззивно решение е очевидно неправилно. Развил е съображения по правилността на решението, с които е обосновал констатираната от въззивния съд процесуална пречка – липса на правен интерес, каквото е било и становището на представлявания от него ответник, изразено в отговора на исковата молба и във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен.
С определение № 2643/23.05.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение и на адв. А. А. е определено възнаграждение в размер на сумата 200.00 лв.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд след решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на Европейския съюз, чието действие и ретроактивен ефект задължава националният съд да не прилага Наредба № 1/0907.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, към която препраща чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗЗД (чл. 633 ГПК), при благоприятен изход на производството пред съответната инстанция за страната, която е била представлявана от адвокат при условията по чл. 38, ал. 1, т. т. 1 – 3 ЗЗД, съдът определя адвокатското възнаграждение съобразно естеството, характеристиката и обема на дадената защита по критерии, които проявяват фактическата и правна сложност на конкретното дело пред съответната инстанция. Съдът остойностява положения труд съобразно пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела. Тази практика не следва да се изоставя след измененията и допълненията на Наредба № 1/09.07.2004 г., обн. ДВ, бр. 14/18.02.2025 г. Те също са извършени от Висшия адвокатски съвет - орган, определен в решението на СЕС като съсловна организация, т. е. Наредба № 1/09.07.2004 г. продължава да провежда противоречието с член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС.
В случая, определението по чл. 288 ГПК е израз на изключително ниската степен на фактическата и правна сложност на производството пред Върховния касационен съд. При извършеното от касатора позоваване само на основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК от значение за целения от ответника и постигнат резултат – недопускане на касационния контрол, е единствено извършеното от адв. А. А. в отговора на касационната жалба обобщаване на практиката на ВКС, изясняваща кое въззивно решението е очевидно неправилно. Тази практика е многобройна и трайно установена. При последователно провеждано становище на представлявания ответник – за липса на интерес от предявения иск, в отговора на касационната жалба адв. А. А. е следвало единствено да обобщи изразеното и поддържано пред двете предходни инстанции становище за абсолютната процесуална пречка за допустимост на предявения иск, констатирана с решението по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК. Следователно концентрираната и целенасочена защита на ответника в настоящото касационно производство налага извод, че трудът, който адв. А. А. е следвало да престира по писмения отговор на касационната жалба, е за час. В молбата по чл. 248 ГПК той посочва, че почасово уговаряното възнаграждение от адвокати за подобни дела е в размер на сумата 148 лв. без ДДС. Определеното му от касационния състав възнаграждение за сумата 200.00 лв., вкл. ДДС, справедливо го възмездява (чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗЗД).
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. А. А. за изменение по разноските на определение № 2643/23.05.2025 г. по гр. д. № 201/2025 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.