О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60287 гр.София, 30.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т.д. № 1249 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД („КТБ” АД), в несъстоятелност, срещу определение №638/05.04.2019г. по ч. гр. д. №346/2019г. на Бургаски окръжен съд, II – ро Гражданско отделение, пети въззивен състав. С посоченото определение е потвърдено определение №3/21.02.2019г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията – [населено място], с което по молба на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) е отказано вписване на подновяване на вписания в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговско предприятие на „Е. П. АД.

Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът е нарушил предвидената в ГПК процедура по обжалване на определението на съдията по вписванията. Навежда доводи, че дори и да липсва предходно вписване на договора за особен залог върху търговско предприятие в Имотния регистър, то няма пречка вписването да се извърши по партидата на залогодателя на основание ал.3 на 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. Твърди, че основанието в случая е специално, а именно изрично предоставеното с посочената разпоредба право на „КТБ“ АД /н./ да иска подновяване на вписването на дадено обезпечение, чиято цел е даване на гласност на вписаното обстоятелство. Поддържа, че обхватът на проверката, извършвана от съдията по вписванията, се свежда до това дали е налице валидно вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог, дали е сезиран с молба с искане за отразяване на прогласената от закона нищожност в Имотния регистър, дали към молбата са приложени доказателства за учредено обезпечение, предмет на което е недвижим имот, находящ се на територията на съответната Служба по вписванията, както и дали е платена държавна такса.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди определение №3/21.02.2019г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията – [населено място], с което по молба на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) е отказано вписване на подновяване на вписания в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговско предприятие на „Е. П. АД, Бургаският окръжен съд е изложил съображения, че подновяването на вписването няма самостоятелен характер, а е свързано с наличие на предходно вписване. Съобразил е разпоредбите на чл.22а и чл.18 от Правилника за вписванията и е приел, че подновяването не може да се извърши, поради липсата на първоначално вписване в имотния регистър.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК следните въпроси: 1/ В случаите на обжалване на определение за отказ на съдия по вписванията, последният следва ли да извърши единствено проверката по реда на чл.262 от ГПК и да препрати преписката към съответния окръжен съд или има и право на становище по основателността на подадената от молителя частна жалба?; 2/ В случаите на поискано вписване в Имотния регистър на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона, приложим ли е общият ред на вписванията, респ. изискуеми ли са всички документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в Имотен регистър по чл.22а от ПВ, или вписването следва да се извърши въз основа на специалната законова норма, която е прогласила нищожността, и която предоставя отделна възможност за отправянето на искане за вписване на това обстоятелство? Какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 от ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018г., вр. чл.22а от ПВ? Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат тези по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като по първи въпрос се позовават на определение № 26/09.01.2014г. по ч. гр. д. №6754/2013г. на ВКС, III г. о., а по втори въпрос – на Тълкувателно решение №7/25.04.2013г. по тълк. д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС и определение №333/07.07.2017г. по ч. т.д. №668/2017г. на ВКС, ТК, I т. о. Твърди се и наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.

Първият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е свързан с доводите на жалбоподателя, че съдията по вписванията не е следвало да представя становище по частната жалба, подадена срещу постановения от него отказ за вписване. Същият не отговаря на общия критерий за достъп до касация, защото изходът на производството е обусловен не от действията от съдията по вписванията по администриране на частната жалба, а от преценката на съда за приложимия ред за подновяване на вписване в имотния регистър.

Обявената за противоконституционна разпоредба на 5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./ предвижда, че нищожни са извършените от квесторите или синдиците на „КТБ“ АД /н./ в период от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. Разпоредбата според решение №8/27.05.2021г. по конституционно дело № 9/2020г. на Конституционния съд на Р. Б. представлява „закон във формален смисъл“ /с еднократно действие/, поради което съгласно решение № 3/28.04.2020г. по конституционно дело №5/2019г. на Конституционния съд на Р. Б. с обявяването й за противоконституционна се счита невалидна от приемането й.

Поставеният от частния касационен жалбоподател втори въпрос се отнася до вписване във вторичен регистър / имотния регистър/ на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона и приложимия за това ред, както и до предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията, когато е образувано производство с правно основание 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./. С оглед обявената противоконституционност на разпоредбата на 5 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./, въпросът, свързан с приложението на същата разпоредба, не може да обуслови промяна на изхода на спора, поради което не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

При липса на общо основание за допускане до касация, не се налага обсъждане на поддържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

По изложените съображения, обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №638/05.04.2019г. по ч. гр. д. № 346/2019г. на Бургаски окръжен съд, II – ро Гражданско отделение, пети въззивен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.