Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез законния си представител Д. П. М., срещу Решение № 383/24.01.2015г., постановено по адм. д. № 9425/2013г., по описа на Административен съд [населено място] /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акта за дерегистрация по ЗДДС /АДЗДДС/ № 220991300005795/2013г., издаден от органите по приходите на ТД на НАП С..
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон отм. енително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отменен обжалвания АДЗДДС. Претендира разноски за две инстанции.
Ответната страна - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-гр.С., чрез своя процесуален представител, юрк.. А, излага доводи за правилността на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, без конкретизиран размер.
Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
Предмет на обжалване пред АС е бил Акта за дерегистрация по ЗДДС /АДЗДДС/ № 220991300005795/2013г., издаден от издаден от органите по приходите на ТД на НАП С., с който на основание чл. 176, т. 3 във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на [фирма].
За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че са налице посочените основание и обжалвания акт е законосъобразен, тъй като регистрираното лице извършва системни нарушения на ЗДДС - невнасяне на деклариран данъка за по-вече от 3 данъчни периода в рамките на 12 месеца. Решението е правилно.
Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Неоснователен е довода на касатора за липса на мотиви в обжалвания АДЗДДС и липса на анализ от АССГ на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Разпоредбата на чл. 176, т.3 от ЗДДС предвижда, че при условията на оперативна самостоятелност органът по приходите може да прекрати регистрацията по ЗДДС в случай, че лицето системно не изпълнява задълженията си по този закон.
Съдът е обсъдил възраженията на касатора и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на доводът за липса на мотиви в акта за дерегистрация. В акта са посочени фактите - невнесен данък за посочени данъчни периоди от м.07.2012г. до м.06.13г. и приложимата правна норма - чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" и чл. 176 от ЗДДС. Изложената в акта обстоятелствена част - фактите и посочването на приложимата правна норма, са достатъчни да се приеме, че са изложени мотиви в акта за дерегистрация. В този смисъл е Решение № 5254 от 04.05.2016г. постановено по адм. д. № 6485/2015г. по описа на І отд. на ВАС.
Правилно АССГ е приел, че са налице основанията по чл.176, т.3 и чл.106, ал.2, т.2, б.„б“ ЗДДС за прекратяване на регистрацията, като се има предвид, че нарушенията по чл.89, ал.1 ЗДДС са осъществени в дълъг период, натрупаните задължения за внасяне на ДДС са в особено големи размери, органите на приходите са спазили изискванията на чл.6 АПК за съразмерност и са се съобразили с целта на цитираните разпоредби да предотвратят загуба на данъчни приходи, с оглед демонстрираното поведение на дружеството-жалбоподател.
Действително касаторът като поръчител/гарант на задълженията физическто лице-едноличния собственик на дружеството към Англо А. Б. К. лимитид И. /Банката/ е продавал на трети лица през процесните периоди недвижими имоти, като цялата продажна цена, включително и начисления ДДС е заплащан от купувачите на банката в И.. Този факт не изключва задължението на касатора, така както е приел АС да осигури собствени парични средства за заплащане на декларирания и дължим ДДС. В този смисъл необсъждането на представените нотариални атове, извлечения от сметки и пр. относно тези търговски взаимоотношения не се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не може да доведе до различни изводи, относно законосъобразността на оспорения АД.
Не може да се възприеме следващия довод на касатора, че наличие на доказателства за фактическа невъзможност на дружеството да заплати към бюджета декларирания за внасяне ДДС по справки декларации по ЗДДС за данъчни периоди от м.07.2012г. до м.05.2013г. вкл.
Ирелевантно за задълженията на регистрирано по ЗДДС лице е изискването от банката в писмо от 18.04.2012г за превеждане в полза на банката не само стойността на продавания имот, но и начисления ДДС. Тези отношения са частно правни и във връзка със сключен договор за поръчителство между банката и касатора и не изключват задължението на дружеството да внася декларирания ДДС.
Не може да се приеме и тезата на касатора, че това изискване на банката е довело до фактическа невъзможност на дружеството да заплати декларирания ДДС, тъй като това обстоятелство не е от категорията на форсмажорните /т. е. непредвидимо и непредотвратимо/, нито е следвало по сметка на банката да бъде внасян начисления ДДС.
Напротив с тези си доводи касаторът потвърждава извода на органа по приходите и АССГ, че са налице предпоставките на чл.176,т.3 от ДОПК, тъй като ДЗЛ е в невъзможност да изпълнява задълженията си, така както изисква разпоредбата на чл.176, т.3 от ЗДДС.
Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение поради липса на конкретизиране на размера. Съгласно мотивите на ТР №6/13г., по т. д. №6/12г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като спор в практиката възниква в случаите, когато в съдебното производство е направен само един разход. В случая ответната страна претендира един разход, който съгласно мотивите на същото решение може да е инкорпориран в жалбата или исковата молба, като част от нея. В конкретния случай искането е направено в хода по същество от представляващия дирекцията - юрк.. Т, без да е конкретизирано по размер, а евентуално се има предвид минималния по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При липса на представен списък и преди всичко конкретен размер на претенцията, същата е неоснователна.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 383/24.01.2015г., постановено по адм. д. № 9425/2013г., по описа на Административен съд [населено място]. Решението е окончателно.