Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. К. С, срещу решение № 270/30.06.2015 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 817/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 041400473/11.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. в потвърдената при оспорването по административен ред част. Оплакванията на касатора са за противоречие на решението с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Общо заявява несъответствие на съдебния акт със сочени от него решения на Съда на Европейския съюз. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените и гласните доказателствени средства. Изразява несъгласие с позицията на съда по извършеното от насрещната страна оспорване на представени от него в извънсъдебната фаза на производството документи. Доводите му са само по спора за правото на приспадане на данъчен кредит за доставките на дървесина. Иска отмяна на решението и на съответната част на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Т. в писмено становище отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски по производството.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорената пред АСВТ част от ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС и за закъснителна лихва в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати за данъчни периоди м.12.2010 г., м. 01, 04, 05, 06, 07, 08, 11 и 12.2011 г. и м. 07.2012 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството в общ размер 27 083.50 лева, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно...