Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Г. Ц. – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП и Л. П. Л. от [населено място] чрез адв. С. М срещу решение № 304/23.07.2015 г., постановено по адм. дело № 57/2015 г. по описа на Административен съд – [населено място].

П. Г. Ц. – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП обжалва решението в частите, в които е отменен РА № Р-07-1400933-091-01/07.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 501/30.12.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП” – [населено място] за определените задължителни осигурителни вноски – ДОО в размер на 2 337,91 лв. и лихви – 1 891,23 лв. и ЗО в размер на 958,44 лв. и лихви – 408,99 лв. за ревизираните 2008 г., 2009 г., 2011 г. и 2012 г. Релевира се оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т.3 АПК. Твърди, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е процесуална и затова важи за ревизираните периоди за 2008 г., 2009 г., 2011 г. и 2012 г., тъй като има за предмет уреждането на специален ред или производство за установяване на предвидените в закона факти. В тази смисъл касационният жалбоподател изтъква, че действието на процесуалните норми по принцип е за в бъдеще или занапред, т. е. спрямо всички производства, в т. ч. висящи към датата на влизането им в сила. Сочи съдебна практика на ВАС в този смисъл. Иска отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне жалбата на Л. Л. срещу ревизионния...