Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Б. М, срещу Решение № 255 от 15.01.2015 г. по адм. дело № 7108 по описа за 2014 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмо per. № 26АА/54 от 03.06.2014г. на Зам. директора на Агенция „Митници“, с което е обективиран отказ за предоставяне на информация по молба с рег.№ 26АА/54 от 20.05.2014 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В подкрепа на сочените отменителни основания релевира подробни доводи в жалбата, като претендира отмяна на решението на административния съд и на оспореното писмо, както и присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.
По делото е постъпила и частна жалба от [фирма] против определение № 808 от 16.02.2015 г., постановено по същото дело на основание чл. 248 ГПК, с което е допълнено Решение № 255 от 15.01.2015 г. по адм. дело № 7108 по описа за 2014 г. на Административен съд – София-град, в частта на разноските, като дружеството е осъдено да заплати на Агенция „Митници” разноски по делото в размер на 300 лв.
Според частният жалбоподател искането за разноски е несвоевременно направено, а определеният размер е прекомерно завишен и същия не следва да се уважава, тъй като не е съобразен с Наредба № 1от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Моли касационната инстанция да отмени обжалваното определение и да остави без уважение молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Зам. Директора на Агенция „Митници”, чрез юрк. Г. и юрк.. К, оспорват касационната и частната жалба. Молят същите да бъдат оставени без уважение. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Алтернативно правят възражение за прекомерност.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд – София град е образувано по оспорване на писмо per. № 26АА/54 от 03.06.2014 г. на Зам. директора на Агенция „Митници“, с което е обективиран отказ за предоставяне на информация по молба с рег.№ 26АА/54 от 20.05.2014 г.
В молбата дружеството - жалбоподател е поискало от Агенция „Митници“ издаване на удостоверение, от което да е видно дали в ЦМЛ на Агенция „Митници“ са предавани за изследване стока, а именно 325 л. газьол иззети с Протокол № 276823.02.2011 г. по регистъра на М. С и опис, неразделна част от протокола. С оспореното писмо зам. директорът на Агенция „Митници“ ” е отказал на жалбоподателя исканата информация с мотиви, че същата представлява служебна тайно по смисъла на параграф 1, т. 24 от ДР на ЗМ (ЗАКОН ЗЗД МИТНИЦИТЕ).
За да отхвърли жалбата, АССГ е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган и в съответствие с материалния закон.
Според решаващия състав поисканата от дружеството информация попада в кръга на посочените в т. І, т. 6 на Заповед № ЗАМ -91 /04.02.2013 г. на Директора на Агенция „Митници“ категория информация съставляваща „служебна тайна“, поради което правилно и законосъобразно ответникът е отказал исканото удостоверение.
Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Не са налице твърдяните от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. В случая не е налице спор по фактите и същите правилно са установени от първоинстанционния съд. Оспорваното писмо е издадено във връзка с молба вх.№ 26АА/54 от 20.05.2014 г. на [фирма], с която е поискано от Агенция „Митници“ издаване на удостоверение, от което да е видно дали в ЦМЛ на Агенция „Митници“ са предавани за изследване стока, а именно 325 л. газьол иззети с Протокол № 276823.02.2011 г. по регистъра на М. С и опис, неразделна част от протокола. Правилно съдът е квалифицирал поисканата от дружеството информация като „служебна тайна” по смисъла на параграф 1 т.24 на ДП на ЗМ. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.1, т. 6 от ЗМ при изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, по искане на длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите, или на друг митнически орган, или на орган на Националната агенция за приходите във връзка с осъществяваме на правомощията му. В същата разпоредба е предвидено, че условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция "Митници“. По делото е приложена Заповед № ЗАМ-91 /04.02.2013 г. на Директора на Агенция „Митници“, в т. І на която е обявен списък на категориите информация, подлежащи на квалификация като служебна тайна в Агенция „Митници“, като според т. 6 на същата като „служебна тайна“ е определена информация за юридически и физически лица, за които има съмнения за извършено митническо, валутно или акцизно нарушение, получена със средствата и методите на оперативния митнически и акцизен контрол или в процеса на противодействието на митнически, валутни и акцизни нарушения. Поисканата с молбата от 20.05.2014 г. информация е от кръга на посочената в т. 6 от заповедта информация съставляваща „служебна тайна”. Нарушението в конкретния случай е безспорно установено с влязло в сила НП № 823/2011 г., с което на [фирма], на основание чл. 126 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., като на основание чл. 124, ал. от с. з. са отнети в полза на държавата акцизни стоки – 325 л. газьол.
Като е достигнал до същия краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила.
Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА), ако другата страна е ползвала такъв. В случая ответникът е бил процесуално представляван от юрк. Г. и юрк.. К, които своевременно – в с. з. на 24.11.2014 г. са поискали присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на присъденото възнаграждение, тъй като същото е несвоевременно направено - до приключване на устните състезания. Същото е заявено едва с частната жалба против определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. В съответствие с Наредба № 1/2004 г. е определен и размерът на присъденото в полза на Агенция „Митници” юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното, определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора не се дължат разноски в полза на жалбоподателя. На ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 255 от 15.01.2015 г. по адм. дело № 7108 по описа за 2014 г. на Административен съд – София-град.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 808 от 16.02.2015 г. по адм. дело № 7108 по описа за 2014 г. на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], кв. Г., [улица], представлявано от управителя А. М. С., да заплати на Агенция „Митници” сума в размер на 300 лв. – разноски за касационното производство. Решението е окончателно.