Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. Б., в качеството ми па управител и представляващ [фирма] /с предходно наименование В. - П.” Е./, ЕИК[ЕИК], със седалище к адрес на управление: [населено място], [община], район “М.”,[жк], [жилищен адрес] вх. “А”, ег. 3, ап. 5 със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 13, против Решение № 6513/31.10.2014 г. постановено но адм. д. № 1583/2014г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №2151304848/22.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта, в която е обжалван по административен ред и потвърден с решение №120/20.01.2014г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - С. на установените с него задължения по ЗДДС на [фирма], главница и лихви за данъчни периоди месец март 2011г., месец април 2011г., месец юни 2011г., месец март 2012г., месец юли 2012г. и месец декември 2012г. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при неправилно прилагане на националното право по отношение на установяване на данъчни задължения на ревизираните субекти. Иска решението и ревизионния акт да бъдат отменени, като бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С. при ЦУ на НАП чрез юрк.Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява подробно становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Установените задължения по ЗДДС с ревизионния акт за процесните данъчни периоди са по подадени от жалбоподателя справки - декларации по чл.125, ал. 5 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че от страна на жалбоподателя не е спазена законовоустановената процедура за отстраняване на грешка в подадена декларация по чл. 125, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС. След като не е спазен реда за отстраняване на грешката, не са налице основания за оспорване на размера на задължението, установено от ревизираното лице с подадената от него справка - декларация и с ревизионния акт по данните от тази справка декларация. По отношение на данъчен период месец декември 2012 г. първоинстанционният съд е приел, че по отношение на данъчните периоди, за които няма влязъл в сила ревизионен акт резултатът за периодите не е установен и не може да се вземе предвид в настоящето съдебно производство. Решението е правилно.

Не се установява от представените към касационната жалба доказателства, че е налице твърдяното нововъзникнало обстоятелство – нов влязъл в сила ревизионен акт. От приложените към касационната жалба стр.1 и 2 от Ревизионен акт № Р-2215-1401223-091 -01/29.08.2014г. и жалба от 19.09.2014 г. не се установява, че същият е влязъл в сила и с него са определени данъчни задължения, които касаят настоящото производство.

Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, не са представени и доказателства, противно на твърденията в касационната жалба, за направени искания до приходната администрация за отстраняване на грешки по реда на чл.126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, нито кредитните известия са декларирани по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в правилния данъчен период. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя не е спазена законовоустановената процедура за отстраняване на грешка в подадена декларация по чл. 125, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС. Неоснователни са и оплакванията относно данъчен период месец декември 2012г., за който не е налице спор относно размера на дължимия ДДС от 45 674.07 лева, идентичен по справката-декларация и ревизионния акт. Основателно административният съд е приел, че при издаването на РА органът по приходите не е могъл да извърши прихващане в процедурата по чл.92, ал.1 ЗДДС, защото не са били налице основания за това, поради констатациите на РА. В производството по повторната ревизия органите по приходите ще осъществят и процедурата по чл.92 от ЗДДС, ако са налице законовите предпоставки за това. В същото време, щом ревизираното лице не оспорва дължимостта на декларираната сума ДДС за внасяне за данъчен период м.12.2012 г., няма основание да се приеме, че резултатът за този данъчен период е определен незаконосъобразно. Това се отнася както за задължението за главница, така и за това за лихви, доколкото декларираното задължение не е платено в законния срок и длъжникът е изпаднал в забава.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6513/31.10.2014г. постановено но адм. д. № 1583/2014г. на Административен съд София – град. Решението е окончателно.