Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при [община] срещу решение № 44 от 11.05.2015 г. постановено по адм. дело № 203 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - С.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна.Претендира разноски.

Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отменил акт за установяване на задължение по декларация № АУ002908/15.10.2014 г., издаден от орган по приходите в О. [ място], в частта му, с която на [фирма] са определени задължения за ТБО за годините: от 2009г. до 2014г. включително, за размера над 12 712.35 лева, дължим за услугата „обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа” и лихва върху нея от 2 233.59 лева, до определения като общо дължим по главницата за ТБО от 29 943.44 лева и лихви върху ТБО от 5815.72 лева.

За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че с акт за установяване...