Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 32, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ)/ППЗСП/.
Образувано е по касационна жалба от Карамфила В. В. от [населено място], област П., срещу решение № 397 от 26 юни 2015 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело № 270 / 2015 г., с което се отхвърля жалбата й срещу заповед № П – 304 - А от 09.02.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Септември. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, директорът на ДСП Септември чрез процесуалния си представител адвокат Стоилов изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на Карамфила В. срещу заповед № П-304-А от 09.02.2015г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Септември. С нея на основание чл. 28, ал. 1 от ППЗСП във връзка с чл. 32, ал. 1 от ППЗСП е прекратена месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП на Карамфила В. В., на основание чл. 12, ал. 6 от ППЗСП за периода от 01.11.2014 г. до 31.10.2016г., отпусната със заповед № П-304 от 28.01.2014 г. по молба декларация с вх. № П-304 от 17.01.2014г.
Установено е от доказателствата по приложената преписка, че съгласно договор № 460 от 29.12.2011 г. между [община] и ДСП Септември, общината се е задължила да разработи и предложи на дирекцията програма за извършване на обществено полезни дейности по обекти от лицата, имащи право на месечно социално подпомагане, като за целта кмета на [населено място] е изготвил графици за разпределението по обекти и работно време на лицата наети на работа за отработване на помощи. От графика за месец ноември 2014 г. е установено, че работата е следвало да се извършва от 11.11.2014 г. до 28.11.2014г. т. е 14 дни в месеца по 4 часа, от 8 до 12 часа с място на работа [населено място] и вид работа – хигиенизиране на улиците, като жалбоподателката е била разпределена за почистване на [улица]. От показания на свидетелите извършили проверката е установено, че на 25.11.2014г. жалбоподателката не била на работното място - [улица]в [населено място]. Този факт е приет за годно фактическо основание да се изведе правен извод, че Карамфила В. отказва да полага обществено полезен труд, установено за втори път.
При установеното от фактическа страна съдът е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил.
Решението е неправилно, като постановено при наличието на касационните основания по чл. 209 АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1 от ЗСП безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика. Според ал. 3 реализирането на програмите по ал. 1 се осъществява съвместно с общинските администрации, държавните и частните предприятия и други юридически лица и териториалните поделения на Агенцията по заетостта и на Агенцията за социално подпомагане.
Според чл. 12, ал. 1 ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от ЗСП, задължително полагат обществено полезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за обществено полезни дейности, като лицата полагат обществено полезен труд за срок от 14 дни по 4 часа дневно. По делото е приложен договор № 460 от 29.12.2011г. между [община] и дирекция "Социално подпомагане" Септември, област П.. В него е поето задължение от [община] да разработи програма, да организира здравословни и безопасни условия на труд, които съгласува с инспекцията по труда, да организира инструктажи на лицата и да ги застрахова, да определи длъжностно лице, което да следи за условията на труд и описва ежедневно извършваните дейности по графика от програмата в присъствена книга, в която лицата да се подписват в края на деня, в който са отработвали обществено полезен труд и да се предоставя тази информация на ДСП, включително и общината да извършва контрол по действителната ангажираност на лицата по програмата. За ДСП Септември е посочено правото да извършва периодични проверки за установяване на действителната заетост на лицата по чл. 12, ал. 1 от ППЗСП.
Видно от цитираната нормативна уредба и сключения договор се установява, че полагането на обществено полезен труд е организирана трудова дейност при спазване на правилата на Кодекса на труда, с отчетност на извършената работа, контрол по безопасност на труда с отговорник длъжностно лице, определено от общината. Така организирана трудовата заетост представлява комплекс от действия и проверката не може да бъде изразена само в проверка на лицата дали са на работното си място - улицата определена за хигиенизиране в рамките на работното време според графика. По делото няма други констатации, като например дали работата е била свършена, подходящи ли са условията за такъв вид работа, причините за отсъствие, няма данни дали е осъществена връзка с определеното длъжностно лице от общината за установяване защо лицата не са били намерени на определеното място според графика и др., поради което констатациите на свидетелите като длъжностни лица от ДСП Септември са само част от проверката, но това не е достатъчно като фактическо основание за изведения правен извод от административния орган, че жалбоподателката не полага обществено полезен труд. Освен това по делото е представена служебна бележка - л. 62, от която е видно, че Карамфила В. В. е положила обществено полезен труд включително и за м. ноември 2014 г. за 14 дни, което доказателство не е обсъдено от съда и установява факт от съществено значение за правния спор, като прави издадената заповед издадена в нарушение на приетото от органа фактическо положение и в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146 АПК.
При тези съображения решението като неправилно следва да бъде отменено като необосновано, в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Тъй като не се налага събирането на доказателства и събраните са достатъчни, следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 397 от 26 юни 2015г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 270/2015 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба от Карамфила В. В. заповед № П-304-А от 09.02.2015г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Септември. РЕШЕНИЕТО е окончателно.