Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г., от [населено място] против решение № 1876 / 24.09.2015 г. по адм. дело № 1146 / 2015 г. на Административен съд – [населено място]. Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразсностт, като се излагат следните съображения; неправилно със закона се изисква заплащане на осигурителни вноски върху доход, който не е реализиран и дължимостта се определя върху нормативно установен размер за който нито съдът нито гражданите знаят как е бил изчислен. Твърди се, че с задължаване на гражданите да заплащат осигурителни вноски над размера на реализирания им месечен доход се нарушава принципа на социална справедливост на държавата. Излагат се доводи, че Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване няма задължителен характер доколкото е изготвен и приет изцяло върху прогнозирани приходи и разходи. Цитира се правната разпоредба на чл. 83, ал. 1 от ЗЗД, като се извеждат изводи, че кредиторът в лицето на държавата, поставя в невъзможност длъжникът да изпълни добросъвестно задълженията си. Моли съдът да сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционността на чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, чл. 6, ал. 3 от КСО и чл. 40, ал. 1, б. „б” от ЗЗО. В условията на евентуалност се иска съдът да отмени решението и да постанови решение с което изцяло да уважи жалбата.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика – В.” при ЦУ на НАП – В. изразява становище за неоснователност на същата. Постъпил е подробен отговор от старши юрисконсулт Г.Е.П се разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че при анализа на събраните в административното и съдебно производство, гласни и писмени доказателства първоинстанционният съд е приел, че през ревизирания период жалбоподателката е упражнявала свободна професия –...