Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 4932/13.07.2015г. на Административен съд София град по адм. д. № 2959/2015г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди, че съдът не е направил пълен анализ на доказателствата по спора във връзка с възраженията на жалбоподателя. Оспореният акт нямал разпоредителна част, като в тази насока неправилни били изводите на съда досежно неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Твърди, че фактическата обстановка не съответствала на вменената правна квалификация. Разпоредбата на чл. 68д, ал.1 от ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) /ЗЗП/ съдържала две самостоятелни хипотези. Същата препращала към чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, като във всички случаи се изисквало търговската практика да въвежда в заблуждение средния потребител. В тази насока твърди, че едно изречение не може да формира решението на потребителя, който има възможност да се запознае с тарифата и условията за ползване на услугата, а не да позовава решението си на израза: „най-ниски цени за изходящи обаждания в целия свят“.

Ответникът по касационната жалба, Председателят на Комисията за защита на потребителите, не взема становище по същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

Възраженията на касатора за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения са неоснователни.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на [фирма] [населено място] срещу Заповед № 150/04.03.2015г. на Председателя на на Комисията за защита на потребителите.

Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която не се спори между страните.

Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на съдебния акт. Изводите на съда от правна страна са въз основа на анализ на доказателствата, във връзка с възраженията на жалбоподателя и при правилно приложение на материалния закон.

Правилни са изводите на съда, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, като в хода на производството пред административния орган не са допуснати процесуални нарушения.

С обжалваната заповед на Председателя на на Комисията за защита на потребителите на дружеството се забранява да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал.1, предл. 2 във връзка с ал. 2, т. 4 /цената/ от ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) /ЗЗП/. Изрично в разпоредителната част на заповедта е посочено, че практиката се изразява в предоставяне от страна на търговеца на потребителите на информация за цената на входящите и изходящите обаждания по тарифа „3 For F. W.“ по неясен и объркващ начин. Посочено е, че за потребителите не става ясно, че цената от 0.39лв. е само и единствено за изходящи обаждания към България, а за всички останали изходящи обаждания цената е 6.99лв. Не ставало ясно дали информацията от интерактивния знак „Изходящо повикване към България“ се отнася до стойността на разговора или до предоставянето на трите безплатни минути. Посочено е, че след като операторът предоставя преференциална цена за изходящите повиквания единствено и само до България, е следвало да предостави тази информация по ясен и категоричен начин, без да твърди, че този план предоставя на потребителите „Най-ниските цени за изходящи обаждания в целия свят“.

Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно правилното приложение на материалния закон от органа.

§ 13, т. 23 ДР на ЗЗП дава легална дефиниция на понятието "търговска практика".

В тази насока, "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

С разпоредбата на чл. 68в ЗЗП безусловно са забранени нелоялните търговски практики.

В конкретната хипотеза, търговската практика на дружеството е квалифицирана от органа като нелоялна по смисъла на чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал.1, предл. 2 във връзка с ал. 2, т. 4 /цената/ от ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) /ЗЗП/.

Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

В случая не се спори относно обстоятелството, че касаторът е търговец (по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП), който предоставя услуги срещу заплащане от страна на потребителите.

Безспорно е, че при предоставянето на тези услуги, търговецът следва да спазва разпоредбите на чл. 68д, ал.2, т.4 ЗЗП, като информацията, която търговецът предоставя относно цената на услугата трябва да бъде по ясен и категоричен начин, без да създава объркване у потребителя.

Правилно решаващият съд е приел, че в случая са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 68д, ал.1, предложение 2 от ЗЗП, във връзка с ал.2, т.4 от същия закон, съгласно които търговската практика е заблуждаваща, когато информацията за цената на услугата, предлагана от търговеца е предоставена по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, така че да заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2 / в случая по т.4/, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

В тази насока са неоснователни възраженията на касатора, че в случая, в условията за ползване на плана и в Тарифа за таксите по същия, се съдържала ясна информация относно цената на услугата по този план.

Правилен е изводът на АССГ, че информацията, дадена от търговеца е заблуждаваща в частта относно използваното твърдение, че предлага „най-ниските цени за изходящи обаждания в целия свят“. Търговецът е предоставил на потребителите информация за цената на входящите и изходящите обаждания по тарифа „3 For F. W.“ по неясен и объркващ начин. За потребителите не става ясно, че цената от 0.39лв. е само и единствено за изходящи обаждания към България, а за всички останали изходящи обаждания цената е 6.99лв. Не става ясно дали информацията от интерактивния знак „Изходящо повикване към България“ се отнася до стойността на разговора или до предоставянето на трите безплатни минути. След като операторът предоставя преференциална цена за изходящите повиквания единствено и само до България, той следва да предостави тази информация по ясен и категоричен начин, без да твърди, че този план предоставя на потребителите „Най-ниските цени за изходящи обаждания в целия свят“.

Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики.

Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Видно от данните по преписката, търговецът е упражнил заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 ЗЗП.

За наличието на такава в действителност е необходимо не само предлагането на информация по начин, който заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, но и да има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел. Тази търговска практика следва да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител.

В конкретната хипотеза, изводът за съзнателно разпространение на информация чрез начин на представянето й, който да има за цел съществена промяна в икономическото поведение на потребителите, се подкрепя от доказателствата по делото и установените въз основа на тях факти.

Безспорно е, че цената на услугата по плана за изходящи обаждания в целия свят не е била най-ниска, поради което и начина на представяне на информацията относно цената в тази част е по начин, който може да въведе в заблуждение средния потребител, и който има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел.

При тази фактическа установеност, правилно съдът е приел, че потребителят, а и в общ план потребителите, биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Следователно са налице визираните в чл. 68д, ал. 1, предложение второ, вр. с ал.2, т.4, вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика.

Горното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4932/13.07.2015г. на Административен съд София град по адм. д. № 2959/2015г.

Решението е окончателно.