Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 51, ал.4 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ).

Образувано е по жалба на ТД [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица], вх.А, ап.16, представлявано от управителя Д. Х. П. и адрес за призоваване, [населено място], [улица], досежно което търговско дружество в хода на процеса са настъпили промени в регистрационния му режим и е преобразувано в ТД [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], Столична община, [улица], представлявано от новия му управител С. И. С. срещу заповед № РД – 10 - 14 / 05.08.2015 г. на министъра на здравеопазването, с която е отнето разрешението за осъществяване на лечебна дейност с № СБ – 297 / 21.02.2011 г. и е прекратено осъществяването на същата.

Лечебното заведение жалбоподател счита, заповедта за незаконосъобразна поради нарушение на установената форма по смисъла на чл. 146, т.2 във връзка с чл. 59, ал.2, т.4 АПК – липса на фактически основания за издаване на акта. Цитирането на влезли в сила присъди по отношение на управителя на лечебното заведение не индивидуализира в достатъчна степен обстоятелствата за допуснатите нарушения и не създава яснота по какъв начин е нарушен достъпа до качествена здравна помощ по смисъла на чл. 86, ал.1, т.3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО)(ЗЗ). Липсата на фактически обстоятелства прави невъзможно да се провери верността на изводите на административния орган, както и да се оспорва тяхната истинност. Приложението на чл. 413, ал.2 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК) относно обвързващата доказателствена сила на присъдата не освобождава административния орган от излагането на фактически основания за издаването на заповедта, тъй като Наказателент съд не е изследвал обстоятелствата по фактическите състави на чл. 86, ал.1, т.3 и т.8 ЗЗ.

Пределите на установителното действие на присъдата на Наказателен съд детерминират недоказаност от обективна страна на фактическите основания, посочени в...