Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП, срещу решение № 2831/18.12.2014г, постановено по адм. д. № 857/14г., по описа на Административен съд [населено място] /АС/.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон отм. енително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлена жалбата на [фирма], срещу процесния пред първоинстанционния съд РА. Претендира разноски за две инстанции.
Ответната страна - [фирма], чрез пълномощника си адв.. Е, оспорва жалбата. В писмени бележки излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 241303346/28.11.2013 г., издаден от екип при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 206 от 28.02.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция “ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на [фирма] са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди месеците юли, август и октомври 2008 година и месец август 2012г. в размер на 40908.53лв. и лихви 17005.52лв.
За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК.
Относно приложение на разпоредбата на чл.80, ал.2, т.1 от ЗДДС /неправилно посочена т.2/.
За безспорно съдът е приел, че дружеството е придобило, чрез вътреобщностно придобиване, лек автомобил “М. Б” и е упражнило правото си на данъчен кредит чрез отразяване на доставката в дневник за покупки по ЗДДС за м.08.2007г., като е издало протокол по чл.117 с № 0000000001 от 15.08.2007г. на стойност 117168.32 лв. и ДДС – 23 433.66 лв. Автомобилът е отдаден под наем с договор от 10.08.2007г. и е установено, че е погинал след унищожаване вследствие на пожар, предизвикан от неустановено лице. Автомобила е счетоводно отписан със счетоводна справка № 137/138 в м.02.2009г., като не е извършена корекция на ползавия данъчен кредит поради унищожаване на вещта.
При тези факти от органа по приходите е прието, че не са налице предпоставките на чл.80, ал.2, т.1 от ЗДДС, тъй като лицето не е проявило дължимата грижа за стопанисване на вещта по начин, по който да предотврати настъпилия пожар.
Съдът е приел, че тълкуването е разширително и във вреда на ДЗЛ.
Настоящият състав намира извода на АС за законосъобразен.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Между страните по делото не е формиран спор относно обстоятелството, че при закупуване на процесния автомобил дружеството е упражнило правото си на данъчен кредит. Предвиденото от законодателя ограничение, не се прилага, когато се установи наличие на хипотезата по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, която предвижда, че не се прилага корекционния механизъм, когато е налице унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. В данъчния закон липсва легално определение, поради което правилно съдът се е позовал на регламентацията дадена в чл. 306, ал. 2 ТЗ, съгласно която непреодолима сила представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Няма спор, че пожарът е събитие, което отговаря на понятието непреодолима сила, тъй като е непредвидим. По делото е безспорно установено, че пожарът е възникнал на мястото на паркиране на автомобила-западната страна на блока в който живее управителя на [фирма]- Т. И. К..Установяването на това обстоятелство е въз основа на писмени доказателства и заключението на приетата по делото пожаро-техническа експертиза., които са подробно обсъдени в мотивие на съдебния акт и са безспорни.
В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът неправилно е приел, че пожара е можело да бъде предотвратен, макар и предвиждането му да е било трудно, ако търговецът беше използвал платен паркинг, гаражна клетка и т. н.
Настоящият състав намира това оплакване за неоснователно, тъй като поставя изискване към собствениците на стоки извън предвидените в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ и граничеща с предвидимостта на пожара. Ако лицето предполага извършване на умишлен палеж, би взело съответните мерки за съхранение на автомобила си, но в нормалното ежедневие, да се изисква по принцип съхранение на автомобил по начин по който би се предотвратил умишлен палеж е извън волята на законодателя вложена в определението на непреодолима сила.
От писмените доказателства не се установява виновно поведение на ревизираното дружество поради което хипотезата на непреодолима по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС е доказана по делото, а решението на съда правилно в тази си част. Безспорно е установено, че унищожаването на лекия автомобил е причинено от пожар, който не е могъл да бъде предотвратен и в тази връзка представлява непреодолима сила, като в тази насока е основателен довода на ответника по жалбата за предвидена алтернативност, а не комулативност на събитието, а именно: непредвидено или непредотвратимо.
Относно отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от [фирма] - № 0000000041/30.07.2008г. с предмет на доставка изкопни работи-20 000 куб. м. и № 0000000019/ 03.08.2008г. с предмет на доставка - извършена транспортна услуга, за установено съдът е приел, че [фирма] е получило процесните доставки/услуги, тъй като доставчикът е разполагал с необходимата обезпеченост да изпълни услугите чрез наети активи и подизпълнители, за доказване на което са обсъдени приетите по делото договори, свидетелски показания на св. И. К.-управител на доставчика и Удостоверение № 538/23.12.2009г., издадено от [община]. за удостоверяване на съборена сграда, От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за установено съдът е приел, че доставчикът [фирма] е отразил процесните фактури в отчетните регистри по ЗДДС и в счетоводството си, като са осчетоводени и разходи във връзка с наетите активи от [фирма] и ползваният подизпълнител за транспортната услуга.
Обсъден е приетия по делото договор за наем от 05.06.2008 г., по силата на който [фирма] наема от [фирма] верижен багер “Волво”, заедно с оператор, чрез които доставчикът извършва събарянето на сградите и изкопните работи, като за уговорената сума е издадена фактура. Като разход е обсъдена и фактура № 1431/27.07.2008 г., издадена от [фирма] на [фирма] за закупено гориво, ведно с документи за извършеното плащане по нея. От Договор за услуга от 06.06.2008 г. за установено съдът е приел, че [фирма] възлага на подизпълнител изпълнението на процесната транспортна услуга на [фирма], за което са представени двадесет и осем броя товарителници за извозване на земна маса и строителни отпадъци от имота на [фирма], извършено от [фирма].
От заключението на СТЕ за установено съдът е приел, че общия обем на двете сгради е около 4 800 куб. м., като сградите са съборени. В имота е изпълнен изкоп, обхващащ почти целия парцел, със средна дълбочина 3 м. Наетият верижен багер от [фирма] е подходящ и може да изпълни разрушаването на сградите и направата на основния изкоп в имота.
Въпреки поведеното оспорване на представените в хода на съдебното производство писмени доказателства: протоколи, фактури и договори, съдът е приел, че същите като частни документи не обвързват съда, а тяхната доказателствена сила е преценена с оглед всички доказателства по делото. Приел е, че същите са се намирали в счетоводството на двете дружества и са били обсъждани от заключенията на СТЕ и ССЕ, поради което не може да се приеме, че са съствени за целите на процеса, тъй като правото на страната да представя доказателства не се преклудира с образуване на съдебното производство.
Решението е правилно, като постановено в съотвествие с материалния закон.
Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствентие правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно са обсъдени събраните по преписката и в съдебното производство доказателства и след подробния им анализ заедно и поотдлено съдът е установил релевантните за спорното материално право факти.
На първо място правилно е прието, че оспорването на частните документи /без тяхната автентичност/ не води до тяхното изключване от доказателствения материал по делото. Оспорените доказателства са представени в хода на административното обжалване и същевременно липсват данни да не са представени от проверяваните лица в определен от орган по приходите срок, поради което няма основание за некредитирането им. Действително, като частни документи те се ползват с формална доказателствена сила само досежно писменото изявление и неговото авторство, не и по отношение на датата и мястото на съставянето им и то само когато се декларират неизгодни за издателя на акта факти, но след обсъждане с останалите документи по делото, няма процесуална пречка същите да бъдат ценени като годни доказателства. В тази насока следва да се отчете обстоятелството, че основната част от документите съставяни в стокооборота между дружествата са именно частни доспозитивни или свидетелстващи, поради което неоснователно касаторът поддържа, че същите не може да се приемат за годни доказателства.
Неоснователни са останалите доводи на касатора, които са били обсъдени в мативите на съдебния акт, а именно, че предметът на доставка - изкопни работи 20 000 куб. м., не съответства на дадените от ревизираното лице обяснения, че е доставка по събаряне на сгради, както и, че липсват доказателства към издадените фактури – договори, количествени и стойностни план-сметки, калкулации, разрешителни за събаряне или др. съпътстващи документи за извършените работи и формиране на стойността на услугите. Представен е договор с [община] и Удостоверение № 538/23.12.2009г., издадено от същата, от които се установява събаряне на сградите, в съотвествие с чл.7 от договора. Този факт е установен и от заключението на изготвената СТЕ. Факта, че вещото лице е установило това обстоятелство пред м.06.2014г. е ирелеватно относно датата на данъчното събитие обективирано във фактурите и протоколите за установяване на завършени СМР. В тази насока е неоснователен довода и за липса на доказателства за мястото на извършване на услугите, тъй като същото се установява от договора с [община] в който е конкретизиран имота, който съответства на отразеният в Протоколите за приемане на услугите.
Противоречието относно факта, че се установява различно място от уговореното в договора между прекия и предходен доставчик на разтоварване на отпадъците, както е приел АС е преодоляно от разпита на свидетеля. Установено е потъване на камионите на сметището на града, поради което пръстта е превозвана до местна на физически лице за подравняване на терените им. Следва да се има предвид, че дори да е установено такова разминаване, то това обстоятелство само по себе си не води до извода за липса на реалност на услугата, тъй като важен е факта, че са извършвани извозвания на земна маса по посочена в довора дължина на курса-15км.
Действително фактурите не съдържат конкретизация на услугите, а са оформени общо-транспортни услуги и изкопни работи-20000 куб. м., но съгласно решение от 08.05.2013г. на СЕС по дело С-271/12г. предмета на услугите може да се установи и от съпътстващи фактурите документи, каквито са представени преди решението на решаващия орган, а именно Протоколи за установяване на извършените услуги от 30.07.2008г. и от 03.08.2008г. извършени на обект съответстващ на чл.1 от договора от 01.08.2007г. с [община] и в съотвествие с уговореното в чл.7 от същия договор.В Протоколите са индивидуализирани видовете услуги, количество, еднична и обща стойност.
Останалите доказателства относно кадровата и техническа обезпеченост на прекия и предходния доставчик са обсъдени от съда и изводите му се споделят от настоящия състав поради което не следва да бъдат повтаряни. Извода на съда е в съотвествие с Решение на СЕС от 13.02.2014гг. по дело С - 18/13г., Решение на СЕС от 08.05.2013г. по дело С-271/12 и преди всичко на т.2 от Решение от 06.09.2012г. по дело С-324/11г. Съгласно последното решение не се допуска отказ на право на данъчен кредит за предоставени услуги, само поради факта, че издателя на фактурата за тази услуга не е декларирал наети от него работници, без органа по приходите да докаже, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама. В конкретния случай не са изложени доводи за данъчна измама и не се установява такава от доказателствата по делото.
Довода, че не може да се установи услугата за какви облагаеми доставки ще се използва е подкрепена само със счетоводни записвания при дружеството, различни от основанието за което ще се използва имота посочено в договора с [община]. Този факт не налага на извода, че услугите са свързани с дейности, различни от икономическата дейност на лицето по смисъла на чл.70 т.2 от ЗДДС.
Относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 9010000020 от 19.07.2012г. с данъчна основа 67500 лв. и ДДС 13 500 лв., издадена от [фирма], предмет на доставката- „услуга по договор”, съдът е обсъдил сключения на 13.06.2012г. договор между двете дружества и е приел, че предмет на договора е предоставянето на услуги, свързани с идентифицирането на подходящ за нуждите на възложителя недвижим имот – съгласно предварително определени от възложителя критерии и параметри. От приетия по делото приемо-предавателен протокол от 19.07.2012 г., ведно с изготвено и предадено на възложителя проучване, съдът е приел, че услугата е извършена и приета като [фирма] е изпълнило задължението си да идентифицира подходящ за нуждите на [фирма] недвижим имот, да изготви проучване и анализ относно имота, да проведе преговори със собствениците и да съдейства за изповядването на сделката.
Решението в тази си част също е правилно като постановено в съответствие с материалния закон.
В хода на ревизията е прието, че [фирма] е извършило услуга по идентифициране на собствения си недвижим имот, което обосновава липса на извършена консултантска услуга. Както правилно е приел съдът дружеството доставчик е различно ЮЛ от собственика на имота, за закупуване на който е извършена консултантската услуга.
Довода в касационната жалба, че цената на услугата е завишена и представлява почти една трета от цената на имота е ирелевантен и на практика потвърждава реалността на доставката на процесната услуга, но по цени различаващи се от пазарните, в каквато насока липсвата доводи в хода на ревизионното производство.
Не може да се възприеме довода в жалбата, че имота е обявен за продажба от собственика [фирма] през м.03.2012г., поради което и описаните документи в протокола за приемане на услугата, вече са били изготвени, тъй като видно от нотариалния акт №149/19.07.2012г. имота е собственост на [фирма] и се намира в [населено място]. В тази насока не може да се възприемат доводите на касатора, че доставчика е оценявал и идентифицирал собствения си имот.
Предвид на изложеното, първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция, на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 2 150 лева, съгласно представен списък и доказателства за реалното изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.