Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:М. П. М. Р. при секретар Б. П. и с участието

на прокурора Македонка Поповскаизслуша докладваното от съдиятаМ. П. по адм. дело № 3038/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Директорът на Териториална дирекция (ТД) Северна морска, чрез гл. юрк. А. Ш. против решение № 382/21.12.2020 г. на Административен съд -Добрич, постановено по адм. дело № 397/2020 г., с което е отменено решение рег. № 32-145949/22.05.2020 г. към MRN 20BG002005023412R7/15.01.2020 г.

В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в хода на административното производство не е нарушено правото на защита на дружеството - адресат на административния акт, тъй като е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за конкретните обстоятелства, с които са обосновани съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност на стоките. Твърди, че правилно е приложен резервният способ за увеличаване на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. б от МКС, след извършване на предвидения в чл. 141 от Регламента за прилагане анализ. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът - Емилия ООД, гр. Добрич, чрез процесуалния си представител адвокат С. Ж. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е, че решението е правилно постановено.

Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поддържа се от гл. юрк. Л. С., пълномощник на директора на ТД Северна морска, в представено писмено становище от 25.05.2021 г. , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е било решение рег. № 32-145949/22.05.2020 г. на директора на ТД Северна морска към MRN 20BG002005023412R7/15.01.2020 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 2, буква б) и пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 и чл.144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 66, б. в от ЗМ, чл. 5, т. 39, чл. 77, пар. 1, б. а, чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1, и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл.19, ал. 7 ЗМ във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на декларираната митническа стойност на стока с № 1 и № 2 по цитираната митническа декларация, определена е нова митническа стойност на стоките по същата декларация както следва: за стока № 1 - дамско яке, плат полиестер, 320 бр., код по ТАРИК 6202930000, в размер на 4 870.40 лева (320 бр. х 15.22 лева/бр.), база на определяне - МД с MRN 19BG005100103919R3/01.09.2019 г. и за стока № 2 Дамски елек, плат полиестер - 100 бр., с код по ТАРИК 6202930000, в размер на 1 351 лева (100брх 13.51 лева/бр.) и са определени за довнасяне държавни вземания мито в размер на 455.18 лева и ДДС в размер на 849.66 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, но в нарушение изискванията за форма, при съществени нарушения на процесуалните правила, в несъответствие с материалния закон и целта на закона. Според съда спорът между страните е по въпросите, митническите органи обосновали ли са основателни съмнения по смисъла на чл.140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент за определяне митническата стойност на процесния внос съгласно чл. 74, § 2 буква б от МКС. В мотивите си съдът е посочил действащата правна уредба на Съюза относно митническата стойност на стоките и методите за определянето й. Според съда макар при митническото остойностяване приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена на стоките по смисъла на чл. 70, § 1 от МКС, да поискат декларатора да представи допълнителна информация. Ако и след представяне на допълнителната информация, съмненията им не отпаднат, съгласно чл. 140 §2 от Регламента за изпълнение те отхвърлят договорната стойност и определят митническата стойност чрез последователното прилагане на вторичните методи по чл. 74 от МКС. В случая за стока № 1 е приложена договорната стойност на сходни стоки на основание чл. 74, параграф 2, б. б от МКС, а за стока № 2 - митническата стойност е определена на основание чл. 74 § 3 от МКС.

Съдът е приел, че процедурата по издаване на оспорения административен акт е изпълнена формално, тъй като митническите органи са осигурили на жалбоподателя право да бъде изслушан, но не и за релевантните обстоятелства по чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за прилагане. В писмото от 17.01.2020 г. е изискана допълнителна информация с искане за представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията относно действителната митническа стойност. В съобщението от 23.03.2020 г. изпратено на основание чл. 22 § 6 не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на митническите органи в достоверността на декларираната стойност, включително данни от съпоставката й със средната статистическа стойност на сходни стоки, границите на приблизително същия период и т. н. По тези съображения съдът е обосновал извод, че в хода на административното производство е нарушено правото на защита на дружеството - жалбоподател.

От посочените в оспорения акт фактически и правни основания според съда не стават ясни юридическите факти, въз основа на които митническият орган е упражнил правомощията си. Налице е неизпълнение на изискването по чл. 22 § 7 за мотивиране на митническото решение, с което се засяга неблагоприятно заявителя.

Съдът е констатирал, че прилагането на вторичния метод по чл. 74, пар. 2 б. б от МКС и съмненията на митническите органи са основани на справедливи цени, които не са нормативно регламентирани. Справедливите цени са за килограм стока, поради което, според съда, рисковата прагова стойност определена въз основа на тези цени, не може да обоснове съмнения за цена на стока, която се декларира на бройка. Ползваната митническа декларация на трето лице е от 01.09.2019 г., докато процесният внос е от 15.01.2020 г. Стоките по митническата декларацията на третото лице са доставени при условия СИФ т. е. с включена застраховка, докато процесните са при условия на доставка СФР. За стока № 1 митническият орган е определил единична стойност от 15.22 лева/бр., а декларираната стойност е 12лева/бр.

По отношение на стока № 2 е посочен метода по чл. 74, § 3 от МКС, но не са изложени мотиви и не става ясно как е определена стойност от 13.51 лева/брой. Констатираното е определено като нарушение на изискванията за форма и съдържание на акта по чл. 59, ал.2, т. 4 АПК.

Според съда митническите органи неправилно интерпретират решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, тъй като статистическата информация съобразена в конкретния случай не отговаря на условието за необичайно нисък размер на митническата стойност в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, посочено от Съда на ЕС. От легалната дефиниция на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от МКС съдът е приел, че тарифното класиране на стоките и условията на доставката не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Обоснован е краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение за промяна в митническата стойност на стоките и е постановено отмяната му. Решението е правилно постановено.

Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение.

Правилно съдът е приел, че по отношение на приложения метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност на стока № 2 Дамски елек, плат полиестер - 100 бр., с код по ТАРИК 6202930000, оспореният административен акт не съдържа каквито и да било мотиви. Допуснатото нарушение на изискванията за форма на акта препятства правото на защита на засегнатото лице и преценката по приложението на материалния закон.

Следва да бъдат споделени и изводите за нарушение на процедурата по чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение и чл. 22 § 6, тъй като Емилия ООД не е уведомено за конкретните обстоятелства, породили съмненията на митническите органи в достоверността на декларираната договорна стойност на стоките по чл. 70 от МКС.

Съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл.70, пар.1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл.74 от МКС при последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане е предвидена възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.

В конкретния случай за стока № 1 - дамско яке, плат полиестер, 320 бр., код по ТАРИК 6202930000, митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Предвид разпоредбата на чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 сходни стоки са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като сходни е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка. Доказателствената тежест е на митническия орган. В случая извършеният анализ на митническата стойност на стоки с код КН 62029300 е за периода на 2016 г., 2017 г. и 2018 г., докато процесният внос е от януари 2020 г. Основателно е възражението, че статистическите данни са за цени на килограм, а декларираната стойност е за брой. Правилно съдът е приел, че митническата стойност на стоките по MRN 19BG005100103919R3/01.09.2019 г. е неотносима по време към процесния внос. В оспорения акт бланкетно е отбелязано, че не са намерени резултати отговорящи на дефиницията за сходни стоки за периода 01.07.2019 г. - 15.01.2020 г. с декларирана митническа стойност, която да не е необичайно ниска.

От изложеното следва, че не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение за промяна на митническата стойност на процесните стоки и че не доказани основанията за определяне на митническата стойност чрез прилагане на методите по чл. 74, параграф 2 б. б и чл. 74 § 3 от МКС, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.

Относно искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда ЕС са поставени следните въпроси:

1. Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база „справедливи цени“, съгласно т. 38 и т. 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г.?

2. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка/извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки?

3. Изхождайки от понятието за „сходни стоки“ по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447?

4. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база „справедливи цени“, съгласно т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.?

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита искането за неоснователно, тъй като не се сочи от касатора наличието на неяснота в нормата от правото на ЕС, която е относима към настоящия правен спор.

По първия въпрос относно рисковата прагова стойност, която се определя от конкретната митница и представлява процент от справедливата цена, за нея липсва нормативна уредба, поради което искането за тълкуване е неоснователно във връзка с цитираните т. 38 и 39 от решение по дело С-291/15 на СЕС.

По втория въпрос в искането не се сочат определени правни норми, за които да се направи съответното тълкуване. В информационната система на митницата и съдържащите се в нея данни следва да се извърши конкретна проверка с оглед твърденията, респ. възраженията на страните по конкретно дело. Така поставеният въпрос касае фактически установявания, а не тълкуване на неясна и относима норма от Съда ЕС. В тази връзка основателно е възражението на процесуалния представител на Емилия ООД, че данните от използваната при издаването на акта справка от митническата информационна систeма са непълни или се опровергават от представените в съдебното производство митнически декларации и приложените към тях документи. Следва да се допълни, че при определяне на митническата стойност на стоките, националната юрисдикция прилага пряко приложимите и посочени по-горе актове в областта на хармонизираното митническо законодателство на ЕС, а не националния Закон за митниците.

И третият поставен въпрос не е свързан с неясни правни норми от правото на ЕС. Разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дефинира понятието „сходни стоки“, а съгласно чл. 141 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, б. „а“ и „б“ от митническия кодекс се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Липсва колизия между посочените разпоредби и същите са ясни и не се налага тълкуване от Съда на ЕС.

По четвъртия въпрос, с него също не се сочи конкретна неясна норма, която да подлежи на тълкуване. Според чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, когато се намери повече от една договорна стойност за сходни или идентични стоки, се прилага най-ниската от тях. Стойности под определена рискова прагова стойност на база „справедливи цени“, европейският законодател не предвижда, а т. 38 и 39 от решение по дело С-291/15 на СЕС, на което се позовава касационния жалбоподател, са приложими при идентични фактически установявания. В същия смисъл е отклонено искането за отправяне на преюдициално запитване по същите поставени въпроси и в решение по адм. дело № 1195/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение.

По изложените съображения обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила, а искането за отправяне на преюдициално запитване до Съд на ЕС на поставените от касационния жалбоподател въпроси, следва да бъде оставено без уважение.

При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 360 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 382/21.12.2020 г. на Административен съд -Добрич, постановено по адм. дело № 397/2020 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на Териториална дирекция „Северна морска“ – гр. Варна при Агенция „Митници“ за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Е. С. на основание чл. 267 ДФЕС.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Емилия“ ООД – гр. Добрич сумата 360 лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мадлен Петрова

/п/ Мария Радева