Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:М. П. В. П. при секретар Г. Л. и с участието

на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от съдиятаВ. П. по адм. дело № 3025/2021

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 7348 от 17.12.2020 г. по адм. дело№ 9364/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, трето отделение, 54 състав.

С обжалваното решение по жалба на К. З. е отменен Ревизионен акт /РА/№ Р-22221719000493-091-001 от 27.03.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД НАП София, потвърден с решение № 979 от 19.06.2020 г. на зам. директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София, с който е установено задължение по ЗЗДФЛ в размер на 25000,00 лева и лихви в размер на 14 996,78 лева, както и дирекция „ОДОП“ – гр. София е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1010 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Според касатора съдът необосновано е приел, че процесният РКО от 18.12.2013 г. няма материална доказателствена сила за факта на придобиване на облагаем доход и е пренебрегнал формалната му доказателствена сила, като не е обсъдил и останалите доказателства в тяхната съвкупност. Поддържа, че от приобщените в рамките на ревизията предоставени от Специализираната прокуратура по постановление от 14.11.2019 г. по пр. пр. № 2077/2018 г. доказателства, в това число и съдебно-графологична експертиза съгласно протокол № 178-Е г. от 15.05.2019 г., се установява по категоричен начин, че на посочената в РКО дата К. З. е получил процесната сума от 250 000 лева, предадена му от Б. Л.. Допълва, че в рамките на съдебното производство Зарев не е оспорил истинността на процесния РКО, както и не е ангажирал доказателства в насока за оборване на факта за получаване на посочената сума на описаната в РКО дата. В обобщение се поддържа, че е налице материалноправното основание по чл.35, т. 6 ЗДДФЛ – получен е доход от източник, който не е посочен в закона и не е обложен с данък при източника, поради което изводът на АССГ за незаконосъобразност на РА се явява неправилен и необоснован. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на РЛ срещу РА. Претендират се разноски.

Ответната страна – К. З., чрез процесуалния си представител адв. Я. оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА № Р-22221719000493-091-001 от 27.03.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 979 от 19.06.2020 г. на зам. директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София, с който на К. З. е установено задължение по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 25 000,00 лева и лихви в размер на 14 996, 78 лева.

Въз основа на постъпили от Специализирана прокуратура по постановление от 14.11.2019 г. по пр. пр. № 2077/2018 г. документи, а е именно съдебно-счетоводна икономическа експертиза № 6975, РКО – 8бр., протоколи за разпит на св. Б. Л. от 04.01.2019 г. и от 09.01.2019 г., протокол за разпит на св. Ю. И. от 04.01.2019 г., протокол № 178 Е/2019 г. за извършена експертиза; протокол № 259 Е/2019 г. за извършена експертиза; експертиза вх. № 2659/22.04.2019 г.; писмо от КТБ АД с изх. № 3083 от 26.07.2018 г., писмо от КТБ с вх. № 160 от 09.01.2019 г., приходните органи са установили, че съгласно РКО на 18.12.2013 г. със записано основание „коледна премия“ РЛ е получило сума в размер на 250 000 лева, която му е предадена от лицето Б. Л.. Фактът на предаване на сумата се установява и от показанията на Б. Л., дадени като свидетел съгласно приложените протоколи за разпит.

Приходните органи констатират, че в подадените от К. З. за м.12.2013 г. декларация обр. 1 не фигурира изплатена на лицето сума в размер на 250 000 лева, както и не се установява подаването на справки по чл. 73 ЗДДФЛ за лицето.

Според обяснението, дадено от Зарев / на л. 126 – л.127 от делото/ последният не е получавал коледни премии в такъв размер. В него лицето заявява, че видно от бланката на РКО същата е издадена на неустановена дата през 90 –те години на 20 век; датата 18.12.2013 г. е поставена с щемпел, а не е изписана на ръка, както са попълнени останалите данни в документи; не е изписано наименованието на ЮЛ или ФЛ – платец, нито пък получателят е описан с ЕГН, номер на лична карта и постоянен адрес. Посочва, че ордерът е антидатиран.

Въз основа на тези доказателства и писмените обяснения на РЛ, приходните органи приемат, че получената сума от 250 000 лева през м.12.2013 г. от К. З. представлява друг облагаем доход без установен източник съгласно чл.35, т. 6 ЗДДФЛ, който не е деклариран и с РА за 2013 г. е определено задължение по ЗДДФЛ в размер на 25 000 лева и лихви в размер на 14 996,78 лева.

За да отмени процесния РА, АССГ е приел, че представеният РКО от 18.12.2013 г. не удостоверява действително дадена сума от 250 000 лева на К. З., който като частен документ няма достоверна дата, респ. няма и нотариална заверка за удостоверяването на този факти. От друга страна, според първостепенния съд възприетият от приходните органи подход за определяне на задължения на РЛ по ЗДДФЛ е относим в производството по особения ред за определяне на ДО по чл.122, ал. 2 ДОПК, а не по общия ред, както е процедирано в случая.

Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения.

Задължението за 2013 г. по ЗЗДФЛ е определено по общия ред във връзка с твърдение от приходните органи за получен от К. З. доход от друг източник по чл.35, т. 6 ЗДДФЛ, който не е бил деклариран от него. В текста на чл. 12 ЗДДФЛ е уреден въпросът с подлежащия на облагане доход по този закон. Облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закона. Според чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО.

За да бъде обложен получен доход по ЗДДФЛ, в тежест на приходната администрация е да установи размера на този доход, източника му, времето на получаването. В процесния случай не се установява приходните органи да са извършили съответни процесуални действия по събиране на доказателства в рамките на самата ревизия, насочени към установяване на посочените факти. Ревизията представлява съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, които следва да се извършат при спазване на принципите за обективност/ чл. 3 ДОПК/, служебно начало / чл.5 ДОПК/, добросъвестност / чл. 6 ДОПК/, както и установените процесуални правила за провеждане на ревизията и събиране на доказателствата. В дял I, глава VIII на ДОПК са определени доказателствата и доказателствените средства, които са допустими в производствата по ДОПК.

Изводът на приходните органи за наличие на получен от К. З. доход с неустановен източник през 2013 г. е направен само на базата на приобщените в рамките на ревизията доказателства по досъдебно производство № 1/2019 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 2077/2018 г., съгласно протокол № 1590350 от 04.12.2019 г. / на л. 187 – л.188 от делото/. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно чл.42,ал. 3 ДОПК когато по реда на НПК са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на МВР, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях. Тази разпоредба се отнася само за основанието за образуване на ревизионното производство.

От друга страна, според чл. 57 ДОПК с писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице, като в ал. 2 на чл. 57 изчерпателно са изброени обстоятелствата, които могат да бъдат установени с писмени обяснения. Съгласно чл. 57, ал.2, т. 2 ДОПК такива са обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ. Съгласно чл. 57, ал. 4 ДОПК, обясненията на третите лице се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект. С оглед препращащата разпоредба на чл. 158 ДОПК към чл. 57, ал. 2 ДОПК, същите ограничения са възпроизведени в първоинстанционния съдебен процес по оспорване на РА относно събирането на гласни доказателства. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, приложим пред административния съд субсидиарно по силата на чл. 144 АПК, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лева, освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.

Въз основа на така посочената нормативна уредба се обосновава изводът, че свидетелските показания/ писмените обяснения на трети лица не са допустими доказателствени средства, особени при липсата на всякакви други доказателства, които да ги подкрепят.

Касаторът пространно се позовава на приобщените в рамките на ревизията доказателства по цитираното досъдебно производство, включително и на изготвената графологическа експертиза, без да има събрани други доказателства и доказателствени средства от самите приходни органи по реда и условията на ДОПК.

Мотивите в РА се основават на фактическата констатация за предаване на сумата от 250 000 лева от св. Б. Л. на РЛ на посочената в приложения РКО дата – 18.12.2013 г. съобразно механизма, описан от лицето в дадените свидетелски показания по досъдебното производство. Нито в РД, нито в РА има конкретизация на твърдение за наличие на определен мандат за предоставяне на суми под формата на коледни премии, така както е отразено в показанията на св. Б. Л.. Както се установява, няма и сключен писмен договор за предоставяне на процесната сума, която надхвърля 5000 лева. В тази връзка съдебната практика на Върховния административен съд е непротиворечива относно допустимостта на събиране на гласни доказателства относно обстоятелството по предаване на парични суми над 5 000 лева, но когато са представени писмени договори или когато съглашенията са между роднини според чл.164, ал.1, т. 3 ГПК.

Едновременно с това приходните органи са обосновали извод за получен от К. З. доход с неустановен източник през 2013 г. на базата на графологическа експертиза, извършена в рамките на досъдебно производство. В тази връзка касационната инстанция възприема мотивите на АССГ, че посоченият РКО не удостоверява действително предадена и получена от К. З. сума. Като частен писмен документ същият не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва, че съдържанието му съответства на обективната действителност, а освен това документът няма и достоверна дата. Както е видно в рамките на ревизията приходните органи не са събрали никакви доказателства за установяване на факта на предаване на процесната сума на К. З., за която с РА се приема, че е облагаем доход по смисъла на чл. 35, т.6 ЗДДФЛ. Освен приобщените доказателства от цитираното досъдебно производство и дадените от самото РЛ писмени обяснения, други процесуални действия, насочени към събиране на описаните в ДОПК доказателства и доказателствени средства от страна на приходните органи, не са извършвани. Това обуславя единствено възможният извод за материална незаконосъобразност на РА, до който краен извод е достигнал и АССГ.

В полза на ответника по касация не се дължат разноски поради липсата на заявено искане и доказателства за извършването на такива.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7348 от 17.12.2020 г. по адм. дело № 9364/2020 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 54 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мадлен Петрова

/п/ Весела Павлова