Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Т. С. Р. против решение по адм. д.№ 713/2015 г. по описа на Административен съд Бургас. И. отмяна с оплакване за неправилност и несправедливост. Твърди, че основание за отхвърляне на жалбата е декларацията от 28.07.2014 г., но той се "отказал" от нея с коригираща от 28.11.2014 г., а административният орган не е доказал, че имотът се ползва за магазин. Обратно - административният съд не е обсъдил доказателствата, от които е видно, че имотът е нежилищен и се ползва за цел според договора с наемателя. Твърди, че несъответствието в площта по договора за наем от 120 кв. м. и декларираните 40 кв. м. се дължи на факта, че върху имота е налице съсобственост между жалбоподателя, сестра му и брат му.

Ответната страна директорът на Дирекция "МПДТР" при [община] оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на АС – Бургас е правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 1337/ 16.09.2015 г. по адм. д. № 713/2015 г. по описа на АС – Бургас е отхвърлена жалбата на Т. С. Р. против АУЗД № АУ000253/15.01.2015 год., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ („МПДТР”) при [община], потвърден с Решение № 94-01-9710/1/26.03.2015 г. на Директора на Дирекция „МПДТР” при [община]. Първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, от компетентен орган и в съответната форма, с който са установени задължения за адресата като съсобственик със съпругата М. Р....