№ 3492

гр. София, 08.07.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДA

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 2129 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. И. Д., чрез адв. С. Х., срещу въззивно определение № 1081/22.04.2024 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 1471/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 4447/28.07.2023 г. по гр. д. № 4243/2023 г. на Районен съд – Бургас. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено като недопустимо производството по делото по предявените против Прокуратура на РБ искове.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.

В изложението си за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните въпроси: 1) „отговаря ли прокуратурата по чл. 2в ЗОДОВ, за неотстранено в съдебното заседание, допуснато особено съществено нарушение на правото на ЕС – правото на защита в наказателното производство, което е завършило неблагоприятно за обвиняемия“; 2) „следва ли съдия да се отведе от разглеждане на делото, когато е член на съд, отговорен по ЗОДОВ и с който страна е в правен спор“. По отношение на първия въпрос се твърди противоречие с решения на СЕС по дела С-612/15, С-282/20 и С-608/21, а по отношение на втория – с решение от 08.04.2018 г. на ЕСПЧ по делото „Б. Г. с/у България“, жалба № 28417/07.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от М. И. Д. против Прокуратура на РБ искове за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени му във връзка с приключилото наказателно производство по АНД № 525/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас. С постановеното по това дело решение от 03.07.2018 г. ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 326, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 НК, като е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е наложено административно наказание - глоба. Първоинстанционното решение е обжалвано и същото е потвърдено с окончателно решение № 207/17.01.2019 г. по въззивно АНД № 857/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. В исковата молба са изложени твърдения, че в наказателното производство е извършено „грубо, особено съществено нарушение на правото на лицето да бъде информирано“. Посочено е, че допуснатото нарушение е накърнило правата на ищеца, а наказателният процес е проведен с цел лицето да бъде унижено и злепоставено пред обществото, за да не може да бъде кандидат за заемане на изборна длъжност. Твърди се, че ищецът е преживял изключително тежко осъждането си, което е станало обществено достояние, почувствал се е отхвърлен от държавата и обществото, като е осъден за престъпление, което не е извършил. Поради това се претендира прокуратурата да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за „преживения стрес и негативни емоционални преживявания“ от наказателното дело и имуществени вреди, представляващи „разходи за адвокати в наказателното производство, наложената несправедливо глоба, разноски за принудителното изпълнение и разноските по наказателното производство“.

При тези фактически твърдения и петитум съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на прокуратурата по реда на чл. 2 ЗОДОВ, тъй като не се сочат незаконосъобразни действия на правозащитния орган, а се оспорва правилността на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд, с който ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление и му е наложено административно наказание глоба, както и на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК е постановено принудителното отнемане на вещи. Незаконосъобразността на повдигнатото обвинение е предпоставка за възникване правото на лицето да претендира обезщетение по предвидения за това специален ред по чл. 2 ЗОДОВ. В конкретния случай, в исковата молба не са изложени твърдения за наличие на незаконосъобразни действия на прокуратурата, които да са довели до прекратяване на наказателното производство или до постановяване на оправдателна присъда за ищеца, а напротив – жалбоподателят е признат за виновен и му е наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК. Не е допустимо по пътя на исковото производство съдът да проверява дали в друго съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са допуснати процесуални нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или прокуратурата) е правилен и да се претендира обезщетяването на вреди, изразяващи се в санкция, наложена му от съда именно по повод на осъщественото деяние, включително и да се задължи определен прокурор „да изготви и внесе“ предложение за възобновяване на конкретно наказателно дело. Неблагоприятните емоционални изживявания от осъждането и понесените имуществени вреди (разходи за заплащане на глоба и други разноски, както и заплатените адвокатски възнаграждения) не могат да бъдат предмет на претенция по ЗОДОВ, доколкото са следствие на законно упражнена наказателна репресия за извършеното от лицето престъпление.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че не са налице условия за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС - т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.

В случая, първият въпрос в изложението няма претендираното значение, защото същият не е зададен в контекста на конкретни правни разрешения и изводи на въззивния съд, а е абстрактно, теоретично и общо поставен. Поради това въпросът не отговаря на характеристиките за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК (вж. – мотиви по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС), което е достатъчно основание да не се допусне касационния контрол. Отделно, според трайно установената практика на ВКС, правозащитните органи (като субституент на държавата) носят отговорност за причинени вреди от наказателно производство само в изрично предвидените в чл. 2 ЗОДОВ хипотези. Искът по чл.2 ЗОДОВ е осъдителен и чрез него ищецът търси обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, възникнали от незаконосъобразни актове или действия/бездействия на правозащитните органи на държавата - следствие, дознание, прокуратура и съд, извършени в хода на незаконно наказателно преследване. Предпоставките за реализиране отговорността на държавата за вреди от такива актове, действия или бездействия са изчерпателно уредени в чл. 2 ЗОДОВ, сред които обаче не са постановената и влязла в сила осъдителна присъда, респ. и приравненото на такава - решение по чл. 78а НК. Посочването от ищеца, че обезщетенията се претендират на основание чл. 2в ЗОДОВ, не съответства на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, поради което е ирелевантно за селективната фаза на настоящото производство.

Вторият въпрос в изложението е изцяло неотносим – същият е без връзка с решаващите изводи на въззивния съд и с предмета на спора. Извън това, твърдяното противоречие на въззивното решение с актове на ЕСПЧ не е предвидено като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

С оглед на изложеното, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1081 от 22.04.2024 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1471/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.