3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 60227

гр. София, 22.07.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от съдия С. Ч. гр. дело № 1354 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Център за настаняването от семеен тип на деца и младежи с увреждания „Д-р И. Ц. , гр.Ботевград, за частична отмяна на влязло в сила решение № 148 от 23.09.2020 г. по гр. дело № 422/2020 г. на Ботевградски районен съд, гражданска колегия, II състав. С него са изцяло уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ на Б. И. Р. срещу Център за настаняването от семеен тип на деца и младежи с увреждания „Д-р И. Ц. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, постановено със заповед № 22/18.03.2020 г., за възстановяването на работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 18.03.2020 г. до 18.09.2020 г.

Ответницата Б. И. Р. поддържа становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна поради липса на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане.

Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а като новооткрито доказателство е посочено „вписано в трудовата книжка на Б. Р. обстоятелство, от което е видно, че е във трудово правоотношение с дружеството „Начев“ ООД, считано от 14.09.2020 до 01.11.2020 г.“. Според молителя това доказателство не е включено в доказателствения материал, но има значение за правилността на постановеното решение в частта му, с която същият е осъден да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането без работа на Б. Р. поради незаконното уволнение, за периода от 14.09.2020 г. до 18.09.2020 г. Сочи се, че молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като трудовата книжка е била предоставена на работодателя на 05.11.2020 г. със заявлението на Б. Р. за извършване на поправка на вписаното в нея основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в регламентирания в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен тримесечен срок от момента, в който вписаното в трудовата книжка нововъзникнало обстоятелство е станало достояние на молителя.

В случая не се касае за новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а за нововъзникнал факт, който е бил отразен в трудовата книжа /новооткрито според молителя доказателство/ след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Установените в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основания за отмяна предполагат такава непълнота на събраните доказателства по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Същата трябва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на неговото разглеждане, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страната и да бъдат събрани. В този смисъл, посочената хипотеза ще е налице и тогава, когато се касае до новосъздадени доказателства, съдържащи вече възникнали към този момент обстоятелства, които страната е искала да установи по делото, но не е могла да стори това по обективни причини. В този смисъл и трайно установената практика на ВКС - решение № 109/30.09.2019 г. по гр. д. № 1867/2019г., IІ г. о.; решение № 175 от 20.06.2019 г. по гр. д. № 1597/2019 г., IV г. о.; решение № 25 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 2541/2017 г., IV г. о. и др.

Разглежданата в настоящото производство хипотеза не спада към изброените. Делото е обявено за решаване в открито съдебно заседание на 09.09.2020 г., което обстоятелство е удостоверено в приложения протокол от заседанието. Възникването на трудовото правоотношение, респективно вписването му в трудовата книжка на Б. Р., представлява нововъзникнало обстоятелство, което не е могло да бъде съобразено от съда при постановяване на решението, нито да укаже влияние върху правата на страните, каквито са били към момента на приключване на устните състезания. Поради това, релевираното основание не представлява такова по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Нововъзникналите факти не се преклудират от силата на присъдено нещо, като въз основа на тях заинтересованата страна би могла да предяви нов иск, но не и да търси защита на накърнените си права по реда на извънинстанционното производство за отмяна на порочни съдебни решения по гл. XXIV ГПК. За това ВКС в настоящия си състав намира, че постъпилата молба за отмяна не следва да бъде допусната до разглеждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания „Д-р И. Ц. , гр.Ботевград за частична отмяна на влязло в сила решение № 148 от 23.09.2020 г. по гр. дело № 422/2020 г. на Ботевградски районен съд, гражданска колегия, II състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: