О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60633София 22.07.2021 г.В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: М. П.
Членове: И. П. МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията М. П. гр. дело № 936/2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Д., със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. И., срещу въззивно решение №260427 от 25.11.2020 г. по гр. дело №2294/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №2933 от 13.08.2020 г. по гр. д. №651/2020 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу «ГОТМАР»ЕООД с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността мотокарист, като въз основа на сключени допълнителни споразумения са изменяни част от елементите на трудовото отношение. Представено е и писмо от директора на ТД на НОИ П., адресирано до управителя на ответното дружество, от което се установява, че на ищеца е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а КСО с начална дата 20.04.2018 г. С писмено предизвестие № 46/14.10.2019 год., в което е посочено, че предвид придобитото от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО, същият се предизвестява, че с изтичане на едномесечен срок от получаване на предизвестието трудовото правоотношение между страните се прекратява на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Приложено е и известие за доставяне, от което се установява, че предизвестието е получено от ищеца на 13.11.2019 г., като това обстоятелство не се оспорва от ищеца. Издадена е и заповед № 2028/16.12.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 16.12.2019 г., в която като причина за прекратяване на трудовото правоотношение се сочи връчено предизвестие съгласно чл.326, ал.2 КТ. От приложените по делото множество констативни протоколи за установяване на извършено дисциплинарно нарушение, заповед от 17.09.2019 г. на управителя на ответното дружество, с която се изискват обяснения от ищеца за причините за неявяването му на работа в периода 25.08.2019 г. - 17.09.2019 г., както и от обясненията на ищеца, следва извод, че по отношение на последния е инициирано дисциплинарно производство. То обаче не е завършило с дисциплинарно уволнение. По делото е представена медицинска документация, удостоверяваща настъпилите увреждания вследствие от претърпяната на 20.06.2019 г. от ищеца злополука. Представена е и епикриза, удостоверяваща, че ищецът страда от исхемична болест на сърцето.
При така установенената фактическа обстановка, въззивиният съд е направил следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1 и т.3 КТ. Съгласно практиката на ВКС съдът при разглеждане на иска за отмяна на незаконно уволнение е обвързан от въведените от страните обстоятелства, като е длъжен да се произнесе по тях и каже кои приема за установени и кои не, при обсъждане на доказателствата по делото, заедно с възраженията и доводите на страните. В този смисъл съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. В чл.328 КТ са предвидени хипотези на едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя. Уволнението на всички основания, визирани в тази разпоредба, се извършва след отправяне на писмено предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ. В случаите, когато трудовият договор се прекратява от работодателя с предизвестие, конститутивното действие на волеизявлението за прекратяване на съществуващо трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. Това потестативно право на работодателя поражда действие с достигане на писменото изявление до своя адресат, като това е и правнорелевантният момент, към който се извършва преценката дали за работодателя е съществувало правото да прекрати трудовото правоотношение и надлежно ли е упражнено то. Съгласно практиката на ВКС, когато в предизвестието като основание за прекратяване е посочено едно основание, а в заповедта с констативен характер - друго, следва да се счете, че релевантното основание е това, което е посочено в предизвестието. Противоречието в посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието и в заповедта, само по себе си, не обуславя незаконосъобразност на уволнението. Ето защо трябва да се приеме, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя на посоченото в предизвестието основание с изтичане на срока на даденото предизвестие, а издадената заповед единствено констатира това прекратяване. В предизвестието като правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение е отбелязано чл.328, ал.1, т.10 КТ. Фактическият състав на предвиденото в тази разпоредба субективно право на работодателя за еднократно прекратяване с предизвестие на трудов договор включва придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Придобиването на правото е уредено в чл.68 и сл. КСО. В практиката си ВКС приема, че в това основание за уволнение, в действащата след 01.01.2016 г. редакция, е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. е. и в хипотезите на т. нар. ранно пенсиониране, а не само при придобиване на право на пълна пенсия в общата хипотеза на чл.68 КСО. В настоящия случай по делото се установи, че на 20.04.2018 г. ищецът е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по 68а КСО. Следователно, към момента на получаване на предизвестието ищецът вече е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, макар и в намален размер, поради което са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ.
Във връзка с наведените от ищеца доводи, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на посоченото в заповедта основание с цел да се заобиколи закрилата по чл.333, ал.1 КТ, следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установи да е налице недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя и оборване на презумпцията по чл.8, ал.2 КТ. С оглед установената законова презумпция тежестта на доказване се носи от ищеца, като същият следва да ангажира доказателства, че работодателят е искал да прекрати процесното трудово правоотношение на друго основание и след като не е успял поради предварителната закрила при уволнение, от която ищецът се ползва, е прибягнал до прекратяване на правоотношението на процесното основание с цел заобикаляне на предварителната закрила. Действително по делото има данни за наличие на соченото от ищеца заболяване - исхемична болест на сърцето, което е сред изброените в чл. 1 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила. Наличието на основание за ползване на закрила по чл.333 КТ и прекратяването на трудовото правоотношение на основание, при което закрилата не намира приложение, не обосновават извод, че работодателят е искал да прекрати трудовото правоотношение на друго основание. Същото важи и за обстоятелството, че е инициирана процедура за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установи да е налице връзка между претърпяната от ищеца злополука и инициираното дисциплинарно производство, доколкото видно от приложената по делото заповед от 17.09.2019 г. от ищеца са изискани обяснения относно причините за неявяването му на работа. В дискрецията на работодателя е да прецени, дори и да установи нарушения на трудовата дисциплина, дали да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или не и съответно по какъв начин, поради което в случая не може да се направи категоричен извод, че работодателят е искал да уволни дисциплинарно последния, но не го е сторил, а е прибягнал до друго основание за уволнение единствено с цел да заобиколи закрилата по чл.333 КТ. Ето защо исковете са неоснователни.
Ответникът по касационната жалба «ГОТМАР»ЕООД, със съдебен адрес - град С. З. оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани множество правни въпроси за допускане на касационно обжалване: на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК. Въпросите, в обобщен и уточнен вид, са следните: 1/ незаконно ли е прекратяването на трудовото правоотношение ако в предизвестието и заповедта са посочени различни основания за уволнение; 2/ длъжен ли е въззивният съд да обсъжда само основанието за уволнение, посочено в заповедта за уволнение; 3/ трябва ли въззивният съд да изследва проява на злоупотреба с право от страна на работодателя, ако има такива доводи в исковата молба. Посочени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №260427 от 25.11.2020 год. по гр. дело №2294/2020 г. на Пловдивския окръжен съд.
За валидността на въззивното решение ВКС следи служебно, включително във фазата по селектиране на касационните жалби – в този смисъл е т.10 от тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК и т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Недопустимост е налице, когато решението е постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, а в разглеждания случай това не е така. Не са изтъкнати и конкретни доводи, които да обуславят недопустимост на обжалваното решение.
Повдигнатите въпроси са относими, но са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително и тази посочена от касатора. Въззивното решение е мотивирано. Съобразена е задължителната практика на ВКС, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания, той съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл са Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г. о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г. о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г. о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г. о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съобразена е и задължителната практика на ВКС, според която когато в предизвестието като основание за прекратяване е посочено едно основание, а в заповедта с констативен характер - друго, следва да се счете, че релевантното основание е това, което е посочено в предизвестието. Противоречието в посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието и в заповедта, само по себе си, не обуславя незаконосъобразност на уволнението. В такива случаи трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя на посоченото в предизвестието основание с изтичане на срока на даденото предизвестие, а издадената заповед единствено констатира това прекратяване. При наведените от ищеца доводи за злоупотреба с права, а именно че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на посоченото в заповедта основание с цел да се заобиколи закрилата по чл.333, ал.1 КТ, следва да се изследва наличието на злоупотреба с право За оборване на презумпцията по чл.8, ал.2 КТ тежестта на доказване се носи от ищеца.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 840 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260427 от 25.11.2020 г. по гр. дело №2294/2020 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Т. Д., със съдебен адрес – [населено място], да заплати на «ГОТМАР»ЕООД, със съдебен адрес - град С. З. 840 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.