Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. П. срещу Решение №297 от 28.02.2017 г. по адм. дело № 2605/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, І състав в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 161204604 от 11.02.2013г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив в частта, изменена и потвърдена с Решение №439 от 07.05.2013г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП досежно установените спрямо Х. Т. Д., регистриран като едноличен търговец с фирма [фирма] задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за отчетната 2005 г. в размер на 21 865.46лв. и лихви за забава в размер на 18262.52 лв.; задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва : за отчетната 2007 г. в размер на 74042.83 лв. и лихви за забава в размер на 39376.72 лв.; за отчетната 2008 г. в размер на 5488.93лв. и лихви за забава в размер на 997.58 лв.; за отчетната 2009 г. в размер на 8159.49 лв. и лихви за забава в размер на 1584.74 лв., както и в частта, в която дирекция „ОДОП“ – гр. П. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Х. Т. Д. с ЕТ [фирма] разноски в размер на 18 182,00 лева.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че първоинстанционният съд не се е съобразил с указанията, дадени с отменителното решение по адм. дело № 12420/2014 г....